Определение № 642 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 489/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от А. Ц. П. от град Г. против определение №450/29.7.2009 г. по гр.д. №323/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: А. Ц. П. от град Г. е обжалвал решение №19/27.3.2009 г. по гр.д. №323/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд с касационна жалба, вх. №2083/15.4.2009 г. С разпореждане №366/17.6.2009 г. въззивната инстанция е оставила без движение касационната жалба и е указала на жалбоподателя да изложи касационни основания – дали решението е нищожно, недопустимо или неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или е необосновано. На жалбоподателя е указано да посочи в какво се състои искането, да приложи изложение за конкретния случай на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като се посочи кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на посочената норма, както и касационната жалба да се приподпише от адвокат, като същия приложи и пълномощно. Съобщението за разпореждането е получено от жалбоподателя на 22.6.2009 г. С молба, вх. №2855:29.6.2009 г. касационният жалбоподател е депозирал молба, с която е поискал предоставяне на правна помощ. С определение №388/30.6.2009 г. въззивната инстанция е оставила без уважението искането за предоставяне на правна помощ, съобщението за което е получено от жалбоподателя на 06.7.2009 г. В канцеларията на окръжния съд е депозирана жалба, вх. №2961/08.7.2009 г., в която се изтъкват факти и обстоятелства, които не визират такива, свързани с определението от 30.6.2009 г. С разпореждане №407/08.7.2009 г. въззивната инстанция е оставил без движение жалбата от 08.7.2009 г. и е указала на жалбоподателя да посочи кой съдебен акт обжалва, в какво се състои искането му и да внесе държавна такса в размер на 15 лева. С молба, вх. №3022/15.7.2009 г. жалбоподателят е депозирал молба, с която заявява, че обжалва решенията на районния и окръжния съдилища, а искането му се състои в това делото от първата инстанция да се върне на ново, да се уважи присъствието на въпросния документ и съдът да постанови, че действително е бил задържан през 1947 г. от органите на властта по обвинение в бягство зад граница със собствената му яхта. С определение №450/29.7.2009 г. Габровският окръжен съд е върнал подадената от А. Ц. П. частна жалба, вх. №2961/08.7.2009 г. Въззивната инстанция е приела, че от направените от ищеца уточнения с допълнителната молба, вх. №450/29.7.2009 г. се обжалва решение №19/27.3.2009 г. по гр.д. №323/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд. Прието, че същата е недопустима, тъй като е подадена извън законния срок по следните съображения: Прието е, че касационната жалба срещу въззивното решение е подадена в законния срок, като е била оставена без движение, след което ищецът – касационен жалбоподател е депозирал молба за предоставяне на правна помощ. Съдът е оставил молбата без уважение, като в срока за обжалването му е постъпила жалба, в която под формата на уточнения отново е обжалвано въззивното решение. Съдът е приел, че съгласно чл.259, ал.2 ГПК молбата за правна помощ е прекъснала срока за обжалване на въззивното решение, а в конкретния случай за отстраняване нередовностите на касационната жалба и съгласно чл.259, ал.3 ГПК и влизане в сила на определението, с което молбата за правна помощ е била отхвърлена, е започнал да тече нов срок. Прието, че след като са дадени наново указания за отстраняване на нередовностите, от 17.6.2009 г. Срещу последното посочено определение на въззивната инстанция е подадена частна жалба от ищеца А. Ц. П., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност, като в ней се обсъждат и въпроси по същество на материалния спор. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: С оглед визираните в разпореждането от 08.7.2009 г. указания на въззивната инстанция, същите не са изпълнени. Въпреки многократно даваните от въззивната инстанция указания по жалбите и молбите на частния жалбоподател в настоящото производство, същият не ги е изпълнил. Всички указания на окръжния съд отговарят на изискванията на раздел ІІІ от глава ХVІІ, на глава ХХІ и на глава ХХІІ. На нито едно от тези указания обаче не е изпълнено от частния жалбоподател съобразно изискванията на процесуалния закон, поради което неизпълнението на указанията е санкционирано правилно с обжалвания съдебен акт. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,