Определение № 65 от 17.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3125/2016 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителят [фирма] иска да бъде допълнено определение № 966/28.12.2016 по настоящото дело в частта за разноските, тъй като в отговора на касационната жалба са поискани разноски за адвокатско възнаграждение и с молба вх. № 10451/26.10.216 е представен списък на разноските и доказателства за извършването им в размер на 4.961,66 лева. Ответникът по молбата О. Л. Н. я оспорва, като я счита неоснователна и евентуално претендира, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че определението е постановено и влязло в сила на 28.12.2016 г., а молбата за допълването му в частта за разноските е постъпила с вх. № 34/03.01.2017, намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. Съдът, като констатира, че в подадения отговор на касационната жалба молителят е поискал разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в касационното производство, а в постановеното определение, с което не е допуснато касационното обжалване, съдът е пропуснал да се произнесе по така направеното искане, намира, че разноски се дължат, както са поискани с молба вх. № 10451/26.10.216, към която са приложени договор за адвокатска защита и авизо за извършен превод на сумата 4.961,66 лева. Изплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, дори касаторът е оценил високо фактическата и правна сложност на делото, като е изплатил на своя адвокат възнаграждение за защитата му пред касационната инстанция в размер на 5.000,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение