Определение № 26 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 495/2017 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 494/17.01.2018 г. касаторът-ищец И. Т. Н. моли съда да измени постановеното по делото касационно решение № 348/17 г. от 08.01.2018 г. в частта му за разноските, като му присъди пълния общ размер от 1 450 лв. на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационната инстанция, както и на процесуалния му представител в първоинстанционното производство по делото адв. Д. П. – адвокатско възнаграждение в размер 440 лв. Ответникът по молбата – П. на Р. Б., в отговора си излага становище за неоснователност на молбата и съображения, че с решението правилно е определен размерът на разноските, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. От страна на молителя е спазено и формалното изискване на чл. 80 от ГПК –своевременно – до приключването на откритото съдебно заседание пред съответната инстанция – е представен списък на разноските. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Когато касационната инстанция се произнесе с решението си по съществото на материалноправния спор и промени резултата по делото спрямо постановения такъв с въззивното решение (както по настоящото дело), тя следва да се произнесе по всички своевременно направени от страните претенции за разноски и пред трите съдебни инстанции. Общият принцип, залегнал в разпоредбите на чл. 78 от ГПК, регламентиращи присъждането на разноските за производството по делото, е, че те се присъждат съобразно крайния изход на спора по делото. Когато предявеният по делото иск е уважен от касационната инстанция само частично (както и по настоящото дело – искът е предявен за сумата 25 100 лв. и е уважен с касационното решение за сумата 3 000 лв.), съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на страните се присъжда не пълния размер на разноските, които те са направили в производството пред трите инстанции по делото, а съразмерно, съответно: на уважената част от иска – на ищеца, и на отхвърлената част от иска – на ответника. Поради това, както изрично е изложено в мотивите към касационното решение, чието изменение се иска, в случая на молителя-ищец се дължи не общия размер от 1 450 лв. на направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното производство, а само съразмерно с уважената част от иска – сумата 173.31 лв., която му е и присъдена. По същия начин – на оказалия на ищеца безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция, адв. Д. П. се дължи, не общия определен от съда, съгласно чл. 38 от ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, размер от 1 283 лв. на адвокатското възнаграждение, а също само съразмерно с уважената част от иска – сумата 153.35 лв., която му е и присъдена. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по същия начин е присъдено и юрисконсултското възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника – не общия определен от съда, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и 2 от НЗПП, размер от 450 лв., а само съразмерно с отхвърлената част от иска – сумата 396.22 лв. По изложените съображения съдът намира, че с касационното решение разноските по делото са присъдени правилно, поради което молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение