Определение № 245 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 669/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2447 от 26.04.2011 г. на З. Р С. от [населено място], общ. Т., обл. Д., чрез адв. Г. М. срещу решение № 84 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 1003/2010 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е отменено решение № 80 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 186/2010 г. на Районен съд – Тервел и е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 4025,80 лв., а размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, т.е. 1006,45 лв., съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм/, както е посочено и от ищеца с исковата молба. Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски в размер на 500 /петстотин/ лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,