Решение № 3862 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 768/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Асеновград, чрез пълномощник, против решение 10061 от 20.11.2024 г. по адм.д. 1775/2023 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу т.3 от решение РД-02-36-718/ 21.06.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) за отказ от верификация. Според касационния жалбоподател решението в оспорената му част е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е приел законосъобразност на административния акт на основание, на което актът не е издаден, като по този начин е подменил волеизявлението на органа. Сочи, че от изготвените по делото експертизи се установява по категоричен начин кои строително-монтажни работи (СМР) са непредвидени, като изискуемата обосновка за същите е представена по делото, но не е обсъдена от съда. Според общината доказателствената тежест е неправилно разпределена, като положителният факт, който следва да бъде доказан, е предвидимостта на спорните СМР и административният орган носи тежестта за неговото установяване. Ксаторът навежда доводи, че не носи такава доказателствена тежест и същата неправилно й е вменена от съда. Иска отмяна на решението в оспорената част и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на исканите от другата страна такива. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Община Асеновград е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 г., процедура на директно предоставяне Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Асеновград, за изпълнение на проектно предложение Благоустрояване на част от централната зона и площад Акад. Николай Хайтов в гр. Асеновград I етап. На 21.03.2023 г. бенефициерът е подал искане за окончателно плащане по АДПБФП, придружено с окончателен технически и финансов отчет. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-36-718/ 21.06.2023 г., с което е отказал верификация на разходи по направеното от бенефициера искане за окончателно плащане. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е отказът, обективиран в т. 3 от административния акт. Органът не е верифицирал разходи в размер на 87 496,09 лв., представляващи БФП, тъй като отчетените видове СМР не попадат в хипотезата за непредвидени разходи по смисъла на чл. 23, ал. 3 от административния договор и поради липса на предвидените чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) условия във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания. Приел е, че актът е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съответен на неговата цел. Мотивирал е извод за недопустимост на посочените в т. 3 от отказа разходи. По делото са допуснати и приети единична и тройна съдебно-техническа експертиза. Заключенията по тях съдът е приел за компетентно и безпристрастно изготвени, като ги е кредитирал частично в изводите си и е изложил мотиви за това. Обосновавайки извод за законосъобразност на акта в частта по т. 3 , съдът е отхвърлил подадената от Община Асеновград жалба като неоснователна. Решението е правилно. Касаторът оспорва правилността на първоинстанционното решение частично, само по отношение СМР с отчетена стойност в искането за верификация от 59 315,53 лв., която се формира от стойностите на следните разходи: 199,64 лв. по позиция Доставка и монтаж на гофре Ф75 за възстановяване на кабелни трасета; 382, 48 лв. по позиция Доставка и монтаж на КРШ; 198,04 лв. по позиция Направа на зидария с бетонови тухли; 35 732, 37 лв. по позиция Доставка на земни маси вкл. разтоварване; 8336, 50 лв. по позиция Насипване на земни маси с комбиниран багер; 4550, 28 лв. по позиция Качване на земни маси с автокран; 5290, 95 лв. по позиция Превозване на земни маси с ръчни колички; 2305, 91 лв. по позиция Полагане на геомрежа за укрепване на земни маси; 494, 88 лв. по позиция Доставка и насипване на пясък за дренаж; 345, 60 лв. по позиция Доставка и полагане на дренажна тръба; 64,16 лв. по позиция "Доставка и монтаж на укрепители за канал ф160; 335,78 лв. по позиция Доставка на кабел СВТ 3 х 1,5мм2; 431,42 лв. по позиция Суха разделка и свързване към съоръжение на кабел СВТ 3 х 1,5мм2; 327, 76 лв. по позиция Изпитване на кабел СВТ 3x1,5 5 мм2; 272, 70 лв. по позиция Доставка и монтаж на гофрирана тръба Ф11 и 47, 06 лв. по позиция Доставка и монтаж на гофрирана тръба Ф16. Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗУСЕФСУ процедурата по верификация започва по искане на бенефициера за авансово, междинно или окончателно плащане и той е този, който следва да представи пред УО всички документи по искането за плащане. Окончателните плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Според нормата на чл. 60, ал. 2 ЗУСЕФСУ писмените доказателства за извършване на съответното плащане се определят с документите по чл. 26, ал.1. Безспорно е, че за да извърши верификацията, органът трябва, както изрично го задължава чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, да направи проверка за допустимостта на разходите. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Чл. 23, ал. 3 от Административния договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) допуска верифициране на непредвидени разходи, като дефинира тяхното съдържание. Непредвидени разходи за строителни и монтажни работи, предвид чл. 23, ал. 3 от административния договор, са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост на разходите по процедурата, в рамките на която е сключен договорът. За да бъдат верифицирани тези непредвидени разходи бенефициерът следва да представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи тяхното изпълнение. Отчитането на допустимите изменения на сключените от бенефициента договори за СМР се извършва в съответствие с Указанията за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 г. При непредставяне на пълна отчетна документация и/или неизпълнение на горепосочените условия, УО има право да не верифицира направените от бенефициента разходи арг. от чл. 23, ал. 5 от АДБФП. Видно е от данните по делото, че СМР са приети с Протокол за приемане на извършени СМР 5 от 09.12.2022 г., където в отделна част са включени и спорните непредвидени разходи. Обосновани са изводите на съда по отношение разходите по позиции Доставка и монтаж на гофре Ф75 за възстановяване на кабелни трасета, Доставка и монтаж на КРШ и Направа на зидария с бетонови тухли, че за тях не са съставени протоколи, сочещи на необходимост от тяхното извършване и, доколкото към момента не може да бъде установено дали е било налице такова компрометиране, което да е наложило извършването на тези дейности, то правилно е прието, че не е доказана нуждата същите да бъдат реализирани, нито тяхната непредвиденост. Бенефициерът е представил доказателства за извършване на дейностите по доставка на земни маси вкл. разтоварване, насипване на земни маси с комбиниран багер, качване на земни маси с автокран, превозване на земни маси с ръчни колички, полагане на геомрежа за укрепване на земни маси", доставка и насипване на пясък за дренаж, доставка и полагане на дренажна тръба, доставка и монтаж на укрепители за канал ф160, доставка на кабел СВТ 3 х 1,5мм2, суха разделка и свързване към съоръжение на кабел СВТ 3 х 1,5мм2, изпитване на кабел СВТ 3x1,5 5 мм2, доставка и монтаж на гофрирана тръба Ф11 и доставка и монтаж на гофрирана тръба Ф16, но не и доказателства, установяващи тяхната непредвидена наложителност. Укрепителите за канал Ф160 не са предвидени, предвидени са по КСС такива с Ф 200. Относно кабела СВТ 3 Х 1,5 м е установено от вещите лица, че е отпаднала необходимостта поради промяна на дейности по част "Електро". Правилно съдът е приел, че доказателствената тежест както за извършването на разходите, така и и за тяхната непредвиденост е на бенефициера. Негово е задължението надлежно да документира извършваните СМР и обстоятелствата, породили необходимостта от осъществяване на допълнителни или различни от предвидените СМР, като по този начин удостовери изпълнението и неговата необходимост. Непредвидеността на съответните дейности не може да бъде установявана на по-късен етап, тя следва да е съществувала към момента на изпълнението на тези дейности, респ. към момента на предявяване на искането за плащане. Представените от общината документи доказват единствено тяхното извършване, но не и причините за същото, които от своя страна са определящи за квалифицирането им като непредвидени. Недоказаната непредвиденост на дейностите по спорните позиции обосновава извод за тяхната недопустимост. По отношение на горепосочените спорни позиции съдът е обсъдил заключенията на вещите лица ведно с всички доказателства по спора, като е изложил мотиви в коя част не ги кредитира. Поради това правилен е изводът на органа, потвърден и от съда, че тези разходи не могат да бъдат верифицирани. Административният орган е посочил като правно основание за отказа чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ - разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Според касатора съдът е извършил проверка и изложил мотиви, отнасящи се до друго основание, а именно липса на пълна отчетна документация. Този довод е неоснователен. По направеното от Община Асеновград искане за окончателно плащане органът се е произнесъл въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, извършвайки документална проверка на разходооправдателни документи и проверка на място. Ръководителят на УО е приел за недопустими спорните в производството разходи с мотив, че разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Сключеният между страните административен договор, освен че препраща към Насоките за кандидатстване и Условията в процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, предвижда основанията, при които заявени разходи са недопустими за плащане. Органът в мотивите си изрично се е позовал на чл. 23, ал. 3 от АДБФП, където са дефинираниа "непредвидени разходи" за СМР. Именно в съответствие с установяването им по даденото определение както органът, така и съдът са анализирали представената от бенефициера документация. Посоченото от ръководителя на УО правно основание съответства на описаните в акта фактически установявания, които съдът е подложил на проверка и анализ. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Община Асеновград срещу оспорения акт в частта по т. 3 за описаните разходи по спорните пред настоящата инстанция позиции, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в частта до сумата от 59 315,53 лв., което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.