Определение № 23 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 74/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с разпореждане от 01.02.2010 г., на Председателя на Районен съд гр. В., за промяна в подсъдността, основано на чл. 43, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Посоченото от Районният съд гр. В. правно основание за промяна в подсъдността, е чл. 43, т. 3 НПК, т.е. когато “съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав”. Видно от материалите по делото, този съд не може да образува състав, за разглеждане на нчхд № 111/2010 г., поради направени основателни самоотводи на всички работещи съдии, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Искането се явява основателно, тъй като са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК. Делото следва да бъде изпратено по подсъдност, за разглеждане в друг съдебен район, от еднакъв по степен съд - Районен съд гр. Ш.. Водим от изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение