Определение № 43 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 17/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Х. А., чрез пълномощник адвокат В против определение от 25.09.2009 год. по гр. д. № 2832/2008 год. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната му жалба против решение от 16.06.2008 год. по гр. д. № 4708/2006 год. на Софийския районен съд и въззивният съд прекратил производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да върне въззивната жалба на С. Х. А. въззивният съд е посочил, че с определение от 29.09.2008 год. е указал на жалбоподателя да представи документ за довнесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 36,21 лв., като при неизпълнение в срок въззивната жалба подлежи на връщане. Това указание е съобщено на жалбоподателя на 14.10.2008 год. и до разглеждане на делото в открито съдебна заседание на 25.09.2009 год., когато е постановено обжалваното определение, указанието не е било изпълнено, основание съдът да приложи разпоредбата на чл.262, ал. 2, т. 2 ГПК (аналогична разпоредба чл. 200, б. „б” ГПК от 1952 год.) и да върне жалбата като нередовна. Определението е правилно. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че съдът е следвало да остави въззивната жалба без движение, при констатацията за довнасяне на допълнителна държавна такса, вместо да насрочва делото в открито съдебно заседание, както и че указанията в призовката, връчена му на 14.10.2008 год., не били правилно подредени. Определението, с което е указано довнасяне на допълнителна държавна такса е държано от съда на 29.09.2008 год., указанията са съобщени на жалбоподателя, чрез пълномощника му, на 14.10.2008 год., а съдебното заседание е насрочено за 25.09.2009 год. Времето, с което жалбоподателят е разполагал да приведе жалбата към изискванията за редовност, с оглед отстоянието на съдебното заседание, не може да обоснове незаконосъобразност на обжалваното определение, само защото въззивната жалба не била оставена без движение. От призовката жалбоподателят, респ. неговият пълномощник, е узнал датата на съдебното заседание, но не е узнал вписаното в същата призовка указание, което не може да се вмени на съда, като лошо изпълнение задълженията му по отстраняване нередовността на въззивната жалба и като основание за незазаконосъобразност на обжалваното определение. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.