Определение № 208 от 09.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 824/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Н. ,чрез адв. Б. И. ,както и по касационна жалба на Б. А. Н. от[населено място], срещу решение №289 от 08.02.2009г. по гр.дело № 548/2009г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила решение №29 от 22.04.2009г по гр.д. 2/2008г на Хасковски окръжен съд. Уважен е иск по чл. 28 от ЗОПДИППД на КУИППД за отнемане на недвижимо имущество и присъждане на получени от възмездно отчуждаване суми в полза на държавата, като за един от недвижимите имоти ,прехвърлен на касаторката Г. Н., е прието продажбата му да е относително недействителна спрямо държавата. В касационната жалба на Г. С. Н. се поддържат основания за отмяна на решението изцяло ,като материално незаконосъобразно. По нейната сделка е следвало да се приеме ,че тя не е сключена с цел укриване на имущество ,в жалбата се съдържа изложение за основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК по материалноправни въпроси. Към касационната жалба на Б. А. е приложено изложение с довод за противоречие на обжалваното решение „с установения от ВКС ред”.Уточнява се процесуалноправен въпрос ,в нарушение на т.3 от ТР №2/2004 по д №2/2004 на ОСГК въззивния съд е преповторил мотивите на първоинстанционния, не се е задълбочил да обсъди основнията за отмяна и множество доводи на защитата ,не е изпълнил задължението си да упражни решаваща дейност като съд по същество ,т.к не е мотивирано защо се придава по- голяма тежест на експертните оценки ,вместо на неоспорения нотариален акт. Сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, но съображението по същество следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,предвид довода за противоречие на решението с указания от задължителната практика на ВКС. Ответника КУИППД изтъква в отговор липсата на конкретни оплаквания в жалбата, това изключва положителна преценка на основания по чл. 280 ал.1 от ГПК. След служебна проверка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение констатира ,че жалбата на Г. С. Н. е процесуално недопустима. Същата не е обжалвала първоинстанционното решение ,потвърдено от въззивната инстанция след обжалването му от ответника Б. А., съответно тази жалбоподателка не може да упражни правото да иска касационна проверка. Касационната жалба на Б. А. Н. е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея. Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа формулиран процесуалноправен въпрос по смисъла чл. 280 ал.1 от ГПК извън бланкетното оплакване, че вместо решаваща, въззивният съд е обективирал в решението си проверяваща дейност.Тази оценка не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение. В пространни (общо 13 страници) мотиви ,въззивният съд е очертал предметните предели на спора ,възпроизвеждайки исканията, твърденията и фактите, които приема за установени в анализ на събраните писмени и гласни доказателства съгл. чл. 188 от ГПК (отм). На стр.7-8 от решението съдът е изложил фактическите си изводи, а на стр. 9-13 от решението - правните си изводи ,като в това изложение не е останал необсъден и спорния по делото въпрос, коя стойност на имуществото има предвид закона в производството по отнемане -придобивната по нотариален акт за собственост, или действителната пазарна. Изрично е изтъкнато в решението, че „принципът на действителната стойност на вещта, предмет на отнемане ,се извлича от разпоредбата на чл. 4 ал.2 от ЗОПДИППД ,според която когато имуществото по ал.1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал.1”.С тези мотиви е отговорено и на тезата ,че държавата е обвързана с доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ. По същество изожението обективира приравняване на оплакванията по чл. 281 от ГПК с основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК и в действителност конкретен правен въпрос ,на който да е дадено противоречиво разрешение, не е формулиран извън самите оплаквания. При настоящето съдържане на обжалвания съдебен акт, доводът за противоречие с указанията по №2/2004 по д №2/2004 на ОСГК е неприемлив. Касаторът е недоволен от решаващите изводи на съда, но за да се допусне касационно обжалване, следва да се преодолеят изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК. Единственият засегнат в изложението конкретен правен въпрос (макар не изрично, а във връзка с процесуалния въпрос ,обсъден по-горе),действително решаващ за спора по делото, е въпроса за значителната стойност на имуществото (чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД), с оглед съпоставката на тази величина с дохода при преценката за законен източник по чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД и тълкуването коя стойност има предвид закона - придобивната, по документи за собственост или реалната пазарна цена. По този въпрос, включително проекцията му в съдебния процес предвид значението на нотариалния акт като документ и неговото оспорване, Върховен касационен съд вече се признесе с решение №89 от29.01.2010г по гр.д.717/2009г на ВКС ІІІ г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК .Въприетото в случая от П. разрешение е в съответствие с тази задължителна практика. Предвид гореизложеното, касационната жалба на Б. А. Н. не следва да се допуска до разглеждане. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.