Определение № 10251 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 вр. с ал.2 вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Варна, чрез ст. юрк. А. Радуилова като процесуален представител, против определение № 10351 от 05.08.2026 г., постановено по касационно административнонаказателно дело (КАНД) № 2236/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдения, че жалбоподателят пред административния съд - началник отдел „Опазване на обществения ред“, Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна има качеството на административнонаказващ орган по силата на заповед за делегиране на правомощия по Закона за устройство на черноморското крайбрежие, издадена от кмета на община Варна. Претендира се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на административния съд за разглеждане на подадената касационна жалба. В срока по чл. 232 от АПК, е постъпило становище от ответника – Х. Р. С., чрез пълномощника му адв. Д. Топалов, за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба с искане да бъде оставена без разглеждане или да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. За произнасяне по настоящото дело, административният съд е изпратил и молба /искане/ на ответника Х. Р. С. за допълване на постановеното определение № 10351/05.08.2026 г. в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му за производството по КАНД № 2236/2026г. По молбата не е постъпило становище от насрещната страна. Върховният административен съд, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема частната жалба на кмета на Община Варна за недопустима. Съображенията са следните: С обжалваното определение № 10351/05.08.2026 г. на Административен съд – Варна, постановено по КАНД № 2236/2026 г., е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от началник отдел „Опазване на обществения ред“, Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна срещу Решение № 693/10.06.2026 г. на Районен съд – Варна по административнонаказателно дело /АНД/ № 4111/2025 г., с което е отменено Наказателно постановление № СК (2)-6/25.08.2025 г., издадено от зам. кмета на община Варна за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на Х. Р. С. на основание чл.23а, ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. С обжалваното определение, административният съд е прекратил производството по КАНД № 2236/2026 г. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че касационната жалба е недопустима на осн. чл. 215, т. 1 АПК, тъй като е подадена от лице, което не е участвало в производството пред районния съд. Срещу определението на Административен съд – Варна, кметът на община Варна чрез пълномощника си ст. юрк. А. Радуилова, е предявил частна жалба, по която е образувано настоящото дело /относно жалбоподателя - вж. молбата от 27.08.2026г., депозирана в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 11013/24.08.2026 г./. При посочените данни, ВАС, състав на второ отделение, приема частната жалба за недопустима и я оставя без разглеждане. Процесуална легитимация да обжалва процесното определение притежава началника на отдел „Опазване на обществения ред“, Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, чийто права и интереси са засегнати неблагоприятно от постановения съдебен акт. Кметът на Община Варна не е подал касационната жалба срещу решение № 693/10.06.2026 г. на Районен съд – Варна по АНД № 4111/2025 г. и не е страна в развилото се производство по преценка редовността и допустимостта на касационната жалба. От изложеното следва, че обжалваното определение на Административен съд – Варна за оставяне на касационната жалба на началник отдел „Опазване на обществения ред“, Дирекция „УСКОР“ при Община Варна без разглеждане, не засяга правата и законните интереси на кмета на Община Варна. Същият не е лице, спрямо което прекратителното определение има обвързваща сила по смисъла на чл.210, ал.2 АПК, както неоснователно се поддържа от пълномощника му. Противно на наведените доводи, оспореният съдебен акт не засяга законовите му правомощия, произтичащи от ЗУЧК. Видно от приложената по делото заповед, функциите по административно наказване са делегирани на длъжностни лица от общинската администрация. Изводите от изложеното са за недопустимост на частната жалба, която следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело – да се прекрати. С оглед горния резултат, на пълномощника на ответника по частната жалба, който осъществява безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, представляващи евровата равностойност на 400,00лв., определен съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, платимо от Община Варна. По молбата на ответника Х. Р. С. за допълване на постановеното определение № 10351/05.08.2026 г. в частта за разноските, настоящата инстанция не дължи произнасяне, а следва да я изпрати на административния съд. Както се посочи, предявената частна касационна жалба се приема за недопустима и съдът не се произнася по правилността на оспореното определение, поради което не е налице хипотезата на чл.176а, ал.4 АПК. Основателността на искането по чл.176а, ал.1 АПК следва да се преценява от административния съд, постановил съдебния акт, чието допълване в частта за разноските е поискано с молбата на ответника. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,