Определение № 31 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 22/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. В. Д. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. Я. чрез процесуален представител адвокат В. К. против въззивно определение на П.ски окръжен съд № 3259/1.12.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 2657/2010 г., с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба от кредитор И. В. Д. против разпореждане на П.ски районен съд, ХV гр. с-в от 10.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 2413/2010 г., с което на И. В. Д. са дадени указания, че е постъпило възражение от длъжника М. Н. С. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2413/2010 г., че съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК Д. може да предяви иск за вземането си в месечен срок от получаване на съобщението и в същия срок да представи доказателства по делото, че е предявила иск за установяване на вземането си, установено в заповедта за изпълнение. Ответник по частната жалба М. Н. С. от гр. П. не е изразила становище. Частната жалба е подадена от заинтересована страна срещу акт на въззивен съд, подлежащ на касационно разглеждане в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Законосъобразно въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане е с указателен характер и не представлява съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение