Определение от 13.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10298/2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение № 2579 от 18.04.2022г., постановено от Административен съд - София - град, второ отделение, 38 състав, по адм. д. № 9968/2021г. Искането е подадено от кмета на Район "Младост" - Столична община, чрез упълномощен гл. експерт с юридическо образование И. Якимова и е предявено на основание чл. 245 и чл. 239, т. 5 АПК. В него се твърди, че при постановяване на горепосоченото съдебно решение е нарушено процесуалното право на искателя за участие в процеса, което е довело до преграждане възможността му за защита и това се е отразило на правилността на произнесеното от съда решение. Искателят счита, че липсата на действаща нормативна възможност и настъпили законодателни промени го поставят в обективна невъзможност за приключване на преписката, което е неблагоприятна за него последица, вследствие на произнесения съдебен акт в съдебно производство, в което не е бил страна и не е участвал. Претендира отмяна на атакуваното решение на Административен съд - София - град на посочените в молбата правни основания. Ответникът - Ц. Георгиев оспорва искането за отмяна чрез упълномощен адв. Б. Беев, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне без разглеждане молбата за отмяна, като процесуално недопустима, защото съдът не е разрешил правния спор със сила на пресъдено нещо, а е изпратил преписката на кмета на Район "Младост" - Столична община със задължителни указания, поради което решението не подлежи на отмяна. Освен това счита, че искане за отмяна по реда на чл. 239,т. 5 АПК могат да подадат само конституираните страни в производството, какъвто не е искателят, а и в молбата, с която е сезиран ВАС погрешно е посочен чл. 245 АПК, вместо чл. 246 АПК. Също така оспорва представителната власт на лицето, подало искането за отмяна на атакуваното решение. Ответниците - Т. Георгиева и В. Георгиева не изразяват становище по допустимостта на производството. Като прецени становището на процесуалния представител на ответника Ц. Георгиев за недопустимост на искането за отмяна, решаващият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че твърденията за процесуална недопустимост са неоснователни по следните съображения: Молбата на искателя, по която е образувано настоящото съдебно производство, е предявена от кмета на Район "Младост" - Столична община, който е адресат на диспозитива на атакуваното съдебно решение. Искането е подадено в законния преклузивен срок, визиран в нормите на чл. 242, ал. 3 и чл. 247 АПК. Възражението за липса на представителна власт на лицето, чрез което е подадено искането за отмяна, не касае допустимостта, а редовността на искането, по отношение на която вече е осъществена служебна проверка от първостепенния съд и от страна на председателя на четвърто отделение на Върховния административен съд при образуване на настоящото дело. Тричленният съдебен съдебен състав на ВАС споделя тяхното становище за редовност на упълномощаването, съобразно приложеното към молбата за отмяна Пълномощно, удостоверяващо към датата на издаването му наличие на надлежно упълномощаване на гл. експерт с юридическо образование И. Якимова от кмета на Район "Младост" - Столична община да го представлява пред съдилищата. Съдът не възприема тезата на ответника, че искането е подадено срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна. В случая атакуваното съдебно решение представлява влязъл в сила съдебен акт, по отношение на който не съществува нито едно от основанията, изключващи възможността за неговата отмяна, изрично регламентирани в нормите на чл. 239, ал. 3 и ал. 4 АПК и в чл. 245, ал. 3 и ал. 4 АПК, които не следва да бъдат тълкувани разширително. По отношение оплакването на ответника, че искателят не може да се ползва от разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, тъй като не е участвал като страна в първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав счита, че това възражение е по съществото на спора, а не относно допустимостта на молбата за отмяна. Във връзка с твърдението, че погрешно искателят е вписал нормата на чл. 245, вместо чл. 246 АПК, съдът намира, че това обстоятелство също не води до недопустимост на искането и не налага оставяне без разглеждане на молбата за отмяна само на това основание, тъй като се касае за непрецизност на посочения нормативен текст, като в случая е ясно, че искателят претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на раздел II от Глава Четиринадесета от АПК, като е посочил чл. 245 АПК, регламентиращ предмета на отмяна, който следва да се разглежда във връзка с нормата на чл. 246 АПК, визираща правото на искане за отмяна по горепосочения извънреден способ за защита срещу влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че искането за отмяна, предмет на настоящото съдебно производство, не страда от пороци, обосноваващи неговата недопустимост. На основание на горното Върховният административен съд, четвърто отделение,