Определение № 687 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 419/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на Т. К. Т. и Д. Д. Т. против решение № 323/11.11.2019 г., постановено по в. търг. д. № 212/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, II състав. Решението се обжалва в частта, с която, след отмяната на решение № 546/30.11.2018 г. по т. д. № 28/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, съдът е обявил за недействителна на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕКСТРИЙМ ЕООД /н/ сделката, обективирана в нот. акт № 3, т.II, рег.№ 1585, дело № 177/2014 г. на нотариус с рег.№ 381 на НК, по силата на която касаторите придобиват правото на собственост върху идеални части от недвижим имот, съответни на две паркоместа в сградата; както и са осъдени да предадат в масата на несъстоятелността владението върху описания в нотариалния акт имот и да заплатят дължимите държавни такси и разноски. В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано. Според касаторите, липсва една от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.647 ТЗ, а именно недействителността да не засяга правата на трети добросъвестни лица, които са придобити възмездно преди вписването на исковата молба, съгласно ал. 3 от цитираната правна норма. Те считат, че са именно трети добросъвестни лица по смисъла чл.647 ал.3 ТЗ, поради което молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените против тях искове да се отхвърлят, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски за трите инстанции. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се моли да бъде уважено по въпроса – Следва ли при преценката си, че е налице хипотезата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и обявявайки недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, съдът да извърши преценка и по чл.647 ал.3 ТЗ относно това, дали са добросъвестни или не третите лица, които са придобили възмездно права преди вписването на исковата молба, и съответно – дали недействителността засяга тези права или не. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от синдика на ЕКСТРИЙМ ЕООД /в несъстоятелност/ – адв. М. Г. С., със становище, че жалбата не следва да се допуска до касационно разглеждане, евентуално – че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не се доказват обаче основанията за достъп до касационна проверка, поддържани от касаторите. Поставеният от тях въпрос няма значение за изхода от спора, съобразно общото изискване за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Това е така, тъй като лицата, които са договаряли пряко с длъжника и съответно са ответници по отменителния иск не представляват трети лица по смисъла на закона. Липсата на правен въпрос от значение за решаване на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, като освобождава съда от задължението да преценява наличието на поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на исканото обжалване, в т. см. – указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение