Определение № 69 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 875/2010 г.

С определение № 41/14.01.2011 год. по гр.дело № 875/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 16.11.2009 год. по гр.дело № 4058/2006 год. на С. градски съд, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.7 ЗВСОНИ и по чл.108 ЗС, за предаване на владението на апартамент в[населено място], в сградата на ул.”К.О.” № 8, вх.А заедно с таванско и зимнично помещение и ид.части от правото на строеж и от общите части на сградата, по касационната жалба на Б. З. Д. и по касационната жалба на В. В. М.. Със същото определение съдът е задължил касаторките да представят доказателства за обжалваемия интерес – за да определи държавната такса по чл.108 ЗС, в едноседмичен срок от съобщението до тях, като е изискал данъчна оценка на имота. Касаторките са представили данъчна оценка на недвижимия имот, която е в размер на 209 554,30 видно от удостоверение № 0600-0061/07.02.2011 год., като с резолюция от 11.02.2011 год. съдът е определил размер на държавната такса по касационното производство, на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която за касационното производство се изчислява по чл.18, ал.2, т.2. Тъй като в първоинстанционното производство не е представена данъчна оценка на недвижимия имот и не е събирана държавна такса по иска по чл.108 ЗС държавната такса за касационното производство се дължи в размер на 4 192 лева, която е половината от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, която се определя по чл.1 от цитираната Тарифа. До касаторките са изпратени съобщения за внасяне на определената държавна такса в едноседмичен срок от съобщението, но задължението им е изпълнено частично, в размер на 1 048 лева, поради което касационният съд счита, че е налице основанието за връщане на касационната им жалба, по чл.286, ал.1, т.2 ГПК, затова