Определение № 787 от 11.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1022/2010 г.

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, с искане за допълване или изменение на определение № 41 от 14.01.2011 г. по ч.т.д.№ 1022/2010 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, като се присъдят направените в касационното производство разноски. Ответникът по молбата – „А. банк А.Е., чрез процесуалния си пълномощник, счита молбите за процесуално недопустими, а по същество за неоснователни, като алтернативно е заявено и несъгласие с размера на претендираните разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбите по чл.248 ГПК са процесуално недопустими. С определение № 41 от 14.01.2011 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на атакуваното от „А. банк”А.Е. определение на Апелативен съд – В. по в.ч.т.д.№ 365/2010 г., с което е потвърдено определението на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по т.д.№ 653/2009 г. поради неотстраняване на нередовност на исковата молба. В мотивната част на определението изрично е отразено, че независимо от неоснователността на частната касационна жалба, направеното от ответниците по нея/ сега молители/ искане за присъждане на разноски е неоснователно. В тази насока е съобразено съдържанието на представения с отговора на частната касационна жалба договор за правна защита и съдействие, като е направен извод за неотносимост на този договор към производството пред Върховния касационен съд. С оглед на това, не е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател по реда на чл. 78, ал.3 ГПК. Определението на Върховния касационен съд е постановено на 14.01.2011 г. и като неподлежащо на обжалване, то е влязло в сила на същата дата/ чл. 296, т.1 ГПК/. Молбите за допълване и изменение на определението в частта за разноските за касационното производство, са подадени в регистратурата на ВКС на 11.03.2011 г., т.е. след изтичането на предвидения от законодателя в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок. Поради това молбите следва да се оставят без разглеждане. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение