Определение № 124 от 22.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 594/2009 г.

С разпореждане № 9141/29.09.09 г. на административния ръководител- ИД председател на Районен съд – гр. П., поради направен персонален отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по Н. О. Х. Д. № 1164/08 г. е изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл.43, т.3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно и делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, предвид наличието на предпоставките, заложени в нормата на чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, след като провери релевантните данни по делото и след като съобрази изразеното от прокурора становище, намери направеното искане за промяна на подсъдността за основателно. Съгласно данните по делото, може да се изведе извод, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, комуто делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС – Плевен са се отвели от разглеждане на делото по същество, всеки от тях посочвайки условието, заложено в чл. 29, ал. 2 НПК. Като цяло, макар и изложена нееднакво словесно /а някои отводи са правени и след насрочване на производството в открито съдебно заседание, по време на което са присъствували страните; или по-късно/, мотивите за отвод са свързани с факта, че обидите, стоящи в основата на обвинението срещу обвиняемото лице, са отправени към съдия от ПлРС. Тъй като става дума за техен колега, с този съществен факт съдиите от ПлРС са се обосновали касателно възможността да възникнат съмнения за безпристрастността или незаинтересоваността от изхода на спора за всеки от тях,ако участвува в разглеждане на делото. Върховният касационен съд счита, че действията на съдиите от ПлРС, дали възможност на неговия председател да отправи искането за смяна на подсъдността по съответния ред, намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимостта от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – гр. Л.. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение