Определение № 92 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 730/2010 г.

Подадена е частна жалба от ЖСК „Б.х.” срещу определение от 29. 6. 2010 г. по гр. д. № 388/2010 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане жалбата на същия жалбоподател против въззивно решение на Софийския градски съд по гр. д. № 2968/2009 год.. След проверка, този състав на касационния съд установи следното: Софийският градски съд, след отмяна на решение на първоинстанционен съд, с въззивно решение по гр. д. № 2969/2009 г. е отхвърлил иска на ЖСК „Б. х.” против Р. Я. за заплащане на сумата 500 лв. и осъдил жилищностроителната кооперация да заплати на Я. сумата 1382.50 лв. разноски по делото. Ищецът ЖСК „Б.х.” е подал жалба срещу въззивното решение в частта относно разноските, като е заявил, че в тази част съдебният акт подлежи на самостоятелно обжалване. Другият състав на касационния съд е оставил без разглеждане жалбата, като се е позовал на забраната по чл. 274, ал. 4 ГПК. Изводите и определението на касационния съд са правилни. Въззивният съд е постановил заплащане на сумата 1382.50 лв., дължима от ищеца ЖСК „Б. х.” на ответницата Р. Я., с произнасяне на въззивното решение и на основание чл. 81 ГПК. Законът е предвидил възможност за касационно обжалване на въззивните решения с оглед на обжалваемия интерес по конкретното дело и в случая, този интерес се определя от размера на претендираната парична сума от 500 лв.. При тази база следва, че делото е с обжаваем интерес под 1000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /стара редакция/, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Забраната се отнася за въззивното решение като едно цяло, вкл. и в частта за присъждане на разноски. Върховният касационен съд