Определение № 1271 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 546/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София – град и Административен съд Кюстендил относно местно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата на А. Гасанова гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България ЛНЧ [номер] действаща лично и като законен представител на детето К. Гасанова чрез адв. Панайотов от ХАК подадена срещу Заповед № ЗСПД/Д-Кн-Д/3685 от 21.09.2023 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Дупница. Жалбата на Гасанова е подадена до Административен съд Кюстендил, където е образувано адм. дело № 325/2023 год. по описа на същия съд. С Определение от 24.10.2023 год. постановено по адм. дело № 325/2023 год. по описа на Административен съд Кюстендил на основание чл. 135, ал. 2 от АПК производството е прекратено като същото е изпратено по подсъдност на приетия за компетентен съд по правилата на чл. 133 от АПК – Административен съд София-град. С Определение № 414 от 11.01.2024 год. постановено по адм. дело № 10351/2023 год. Административен съд София-град намира, че не е местно компетентен да разгледа спора, поради което изпраща делото на Върховния административен съд за определяне на местно компетентния съд. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно гр. Дупница, ул. “Георги Бенковски“ № 3. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. Първоначалната редакция на АПК от 2006 год. уреждаше местната подсъдност съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредбите обаче са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не присъства настоящия адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Освен това следва да се има предвид и нормата на чл.84 от ЗУБ, който се явява специален закон в настоящия случай, която определя подсъдността по ЗУБ по настоящ адрес по регистрационна карта. От друга страна следва да се държи сметка и на §1, т.5, б.ж от ДР на ЗЗДет досежно “други обстоятелства имащи отношение към детето” включени в понятието най-добър интерес на детето и като се вземе предвид, че в случая се касае за отказ по Закона за социалното подпомагане, то образуваното производство следва да се разгледа от най-близкия съд по настоящ адрес на детето и законния му представител вписан в регистрационната карта съгласно чл.44, ал.1, т.11 от ЗУБ, а именно Административен съд Ловеч. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд Кюстендил, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение