Определение № 9913 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 64, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по две частни жалби, подадени съответно от председателя на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Манолов /обозначена като касационна жалба/ и от "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат П. Петков, срещу определение № 842/28.06.2024 г., постановено по адм. дело № 511/2024 г. по описа на Административен съд-София област, 11-ти състав. Частните жалбоподатели релевират подробни доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, по които претендират отмяната му и постановяване на ново определение - за оставяне без уважение на жалбата, по която е образувано производството пред първата инстанция. Ответната страна - "Неосат" АД, със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат П. Петков, в депозирани по делото писмени отговори излага съображения за неоснователност на частната жалба на председателя на КЗК и недопустимост на тази, подадена от "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Неосат" АД, срещу разпореждане № РоткЗЗК-2/10.04.2024 г. на председателя на КЗК, с което е отказано да бъде образувано производство по искане Вхр-2465/15.12.2023 г. на "Неосат" АД, за установяване на извършени спрямо него от "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД, нарушения по чл. 15 и чл. 21 ЗЗК. Видно от данните по делото, "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД не е конституирано като страна в административното производство, проведено пред КЗК, по което е издадено разпореждане № РоткЗЗК-2/10.04.2024 г. на председателя на Комисията, нито в производството по неговото обжалване пред първоинстанционния съд, в което е постановено атакуваното пред настоящия съдебен състав, определение, с което в проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК, във вр. чл. 38, ал. 5 и чл. 64, ал. 3 ЗЗК, производство, процесното разпореждане е отменено, а преписката - изпратена на КЗК с указания за образуване на производство по искане Вхр-2465/15.12.2023 г., подадено от "Неосат" АД. Предвид тази безспорна фактическа установеност, касационният състав приема, че и двете частни жалби /вх.№ 11873/01.08.2024 г. и вх.№ 11875/01.08.2024 г. по регистъра на Върховния административен съд/, подадени от председателя на КЗК и съответно - от "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД, са недопустими за разглеждане, по следните съображения: Тълкуването на чл. 200 АПК, приложим субсидиарно в настоящото производство на основание чл. 64, ал. 3, изречение второ във вр. чл. 38, ал. 5 ЗЗК, налага извода, че оспореното определение на административния съд, с което е отменено разпореждането на председателя на КЗК, обективиращо отказ за образуване на производство по депозирано при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗК, искане /т.е. отказ на административния орган да разгледа по същество и да се произнесе по направено пред него искане/, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните - участници в това производство, каквито и двамата частни жалбоподатели не са. Административният орган, пред който се развива производството няма качеството на страна по него, а на решаващ орган, поради което и според чл. 200, ал. 2 АПК, а и решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ОСС на Върховния административен съд, председателят на КЗК няма право да оспори съдебният акт, с който е отменено негово разпореждане за отказ да образува производство, издадено на основание чл. 38, ал. 4 ЗЗК. На свой ред, "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД също няма качеството на страна в административното производство по издаване на процесното разпореждане на председателя на КЗК, а оттам и правилото на чл. 200, ал. 2 АПК, изключва дружеството от кръга на лицата, имащи право на оспорване на атакуваното определение. Така направеният извод се налага не само от безспорно установените по делото данни, че "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД не е конституирано, като страна в административното производство пред КЗК, а и от систематичното тълкуване на чл. 43, ал. 1 ЗЗК, квалифициращ дружеството, за което се твърди, че е извършило нарушение, като страна - участник, само във вече образувано съгласно разпореждане на председателя на КЗК, производство по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗК, какъвто настоящият случай не е. Наред с горното, обстоятелството, че "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД не е конституирано като страна в първоинстанционното съдебно производство, обсъдено в контекста на чл. 215, т. 1, във вр. с чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, само по себе си налага да се приеме, че частната жалба на това дружество следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, съответно - че образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че двете частни жалби са подадени от ненадлежни страни и като недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство - да бъде прекратено. Страните не претендират разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 2 АПК, във вр. чл. 64, ал. 3 ЗЗК и чл. 215, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,