Определение № 341 от 04.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3973/03.08.2010 година на П. К. П. и В. К. П., и двамата от[населено място] чрез адв. С. С.- АК К. срещу Решение Nо 249 от 07.07.2010 година по гр. възз.д. Nо 110 /2010 година на ОС-К., в частта, с която е извършено намаляване на саморъчно завещание на В. Х. Н. от 10.07.2000 година в полза на сина му Д. Н. поп иска на Д. Х. Н. по чл. 30 ал.1 ЗН до размер на 2/27 идеални части, както и в частта, с която до делба е допусната Л. от 7.388 дка и е определен кръга на лицата-съделители. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение от 17.07.2009 година по гр.д. Nо 1560/ 2007 година на РС-К., в частта с която е намалено саморъчно завещание от 10.07.2000 година от В. Х. Н. в полза на сина му Д. В. Н. за разликата от 2/27 идеални части до 4/9 идеални части, както и в частта, с която до съдебна делба са допуснати съделителите Д. Г. Н., С. Я. Н., П. Я. Н., както и в частта, с която са определени правата на съделителите и е постановил ново решение, с което е изключил от делбата съделителите Д. Н., С. Н. и П. Н., а по отношение на допуснатите по съдебна делба имоти е определил следните права: за съделителя Д. Н. - 2/27 ид. части, за Ю. Б. – 3/27 ид. части, В. П. - 3/27 ид. части, за П. П.- 3/27 ид. части, за Д. Н. -7/27 ид.части, за П. М. - 3/27 ид. части ,за А. М. 3/27 ид. части и за Р. М. 3/27 ид. части, в останалата част обжалваното решение е оставено в сила. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. По отношение на двамата касатори- В. П. и П. П. не може безусловно да се приеме, че е налице правен интерес от обжалване решението на въззивния съд, в частта, с която е допуснато намаление на завещателните разпореждания в полза на Д. Н., тъй като по заявения иск по чл. 30 ал. 1 ЗН страни са само наследниците в коляното на сина на общия наследододателя В. Х. Н.. Именно в това коляно е налице спор, кой е титуляр на наследствените права по отношение частта на В. Н. от наследството на Х. Г. Н./ п. 1974 г./, в патримониума на който са възстановени земеделските земи, предмет на делбата, предвид на оставеното от В. Х. Н. саморъчно завещание в полза на един от наследниците му- сина Д. Н.. Обемът на наследствени права на съделителите- касатори, наследници в коляното на другия наследник на общия наследодател- дъщерята Е. Х. П., не се засягат от гл. т. на призната квота от 1/3 част от общото наследство в полза на техния наследодател- Е. Х. П.. Доколкото правният интерес от обжалването се третира в един по-широк аспект в делбения процес от гл.т. кръга на съделителите т.е. дали съделител следва да бъде само наследника по закон и бенефициер по саморъчното завещание - прелегата Д. Н., или и онзи от наследници /в коляното на В. Х. Н./ в чиято полза е постановено възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30 ал.1 ЗН, то касационната жалба може да се приеме за процесуално допустима по отношение на всички обжалвани части. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, с довод, по материално –правния въпрос по приложение на чл. 30 ЗН е налице противоречиво разрешаване на въпроса за кому принадлежи доказателствената тежест да установяване на всички налични имущества на наследодателя, като се сочат и представят Решение Nо 713 от 10.01.1996 година по гр.д. Nо 740/95 г. ВКС-II; Решение от 08.11.2001 година по гр.д. Nо 186/ 2001 година на РС- Д. Решение 58/13.05.2003 година по гр.д. Nо 407/2002 година на ВКС-I отд. и Решение от 24.02.2009 година по гр.д. Nо 251/2008 година на ОС-Л.. Поддържа се довод, че въззивното решение е в противоречие с практиката на съдилищата по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС, обективирана[населено място] Nо 1049/07.07.2008 година по гр.д. Nо 5016/2007 година на ВКС- V отд.. В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК- а именно данните за данъчна оценка на спорния обект- ливада от 3 664 лв. и характера на иска за делба, поради което същата се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК. За да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или с решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос. Съпоставката на възприетата от въззивния съд теза, изразена в мотивите на съдебния акт и тези по цитираните съдебни решения, не сочат на твърдяното противоречие по нито един от двата поставени въпроса. Така Решение Nо 713 от 10.01.1996 година по гр.д. Nо 740/95 г. ВКС-II касае проблеми по приложение разпоредбата на чл. 74 ЗН и е неотносимо към спора, касаещ иска по чл. 30 ал.1 ЗН и квотите на съделителите. Решение от 08.11.2001 година по гр.д. Nо 186/ 2001 година на РС- Д. е постановено по спор за намаляван на запазена част, но в хипотезата на неразгледан иска поради непредставяне на завещанието, чието намаление се иска и в този смисъл също се явява неотносмо. Решение от 24.02.2009 година по гр.д. Nо 251/2008 година на ОС-Л., касае начина на формиране масата по чл. 31 ЗН и в този смисъл е неотносимо. С Решение 58/ 13.05.2003 година по гр.д. Nо 407/2002 година на ВКС-I отд., ВКС се е произнесъл по въпроса кому принадлежи доказателствената тежест за установяване общия обем на наследството по спора по чл. 30 ал.1 ЗН, но поради грешка в титулната част при публикация в бюлетина на ВКС е налице пълно разминаване с действителната воля на съда, изразена в мотивите с които изрично се приема, че „възлагане доказателствената тежест върху ищцата по иска по чл. 30 ал.1 ЗН да посочи целия обем на имуществото на наследодателя е съществено процесуално нарушение „, т.е. установената съдебна практика на съдилищата е в смисъл, че който търди, че не е накърнена запазената част на ищеца по иска по чл. 30 ал.1 ЗН има о доказателствената тежест да устснови, че е налице свободно имущество от наследството, която покрива напълно запазената част на ищеца по иска. След като именно тази практика е съобразена по делото,то тезата за противоречиво разрешаване на поставения първи въпрос/ доколкото П. П. и В. П. имат интерес от обжалването/ не е налице. Не може да се приеме за основателен довода, че въззивното решение е в противоречие с практиката на съдилищата по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС, тъй като цитираното Решение Nо 1049/07.07.2008 година по гр.д. Nо 5016/ 2007 година на ВКС- V отд.. не разкрива нито сходство от гл.т. на факти, нито различия от гл.т. на тълкуване на правно релевантните факти от състава на чл. 79 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия