Определение № 86 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 48/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. п. музей- БАН, гр. С. срещу определение № 672 от 23.11.2009 г. по ч.гр.д. № 620/2009 год. на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна му жалба срещу определението от 6.07.2009 г. по гр.д. № 6052/2009 г. на Софийски градски съд. С това определение е отменено разпореждане на СРС от 12.02.2009 г. по гр.д. № 21445/2008 г. за връщане като просрочена подадената от В. В. въззивна жалба и е обезсилено определението, с което е оставена без уважение молбата на В. за възстановяване срока за обжалване на първоинстанционното решение. Ответникът по частната жалба В. М. В. в писмения отговор изразява становище, че определението е правилно и следва да се остави в сила. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Обжалваното определение на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба е правилно, тъй като определението на Софийски градски съд, с което е отменено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на В. не е от категорията определения, за които е предвиден касационен контрол в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Това е така, защото с определението на въззивния съд не е оставено в сила преграждащото по-нататъшния ход на делото определение на първата инстанция, а последното е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението на районния съд е преграждащо исковото производство, но не и въззивното определение, което не попада в тази категория. То не попада и в кръга на посочените в чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, тъй като нито е преграждащо, нито е от определенията за които изрично е предвидено, че подлежат на обжалване. Липсва правен интерес за частния жалбоподател от обжалване на определението в частта, с която е обезсилено като преждевременно постановено определението на първата инстанция по чл.64 ГПК, както правилно е приел съставът на ВКС. Затова, съставът на ІV г.о. на ВКС, с обжалваното определение е оставил без разглеждане частната жалба, като процесуално недопустима. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІI г.о.