Определение № 1063 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 763/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „И. обслужване „АД чрез клон [населено място] срещу решение №58 от 23.02.2010г по гр.дело № 42/2010г. на В. окръжен съд, с което в обжалваната от касатора част, в трудов спор по искове на основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ ,е потвърдено решението по гр.д. № 2401/2009г на В. районен съд за отмяна на уволнение на ищцата Г. С. по чл.238 ал.1 т.3 от КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,предвид противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд(незадължителна) по въпроса за фактическите признаци на основанието „намаляване обема на работа”.В случая въззивният съд е приел ,че намляването на работата следва да е цялостно за работодателя, докато в реш. № 299 от 28.03.1995г на ВКС,ІІІг.о и реш. №1317 от 14.07.2004г ІІІг.о на ВКС е прието, че намаляването следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а за съответната дейност, реализирана чрез трудова функция ,с оглед вложеното конкретно съдържание. В противоречие с други решения на ВКС ,също цитирани, В. окръжен съд е приел ,че за намаляването на работата било необходимо изрично прието решение на работодателя. Ответницата по жалбата Г. Д. С. оспорва довода за противоречие на обжалваното решение с приложените, претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана с неправилна интерпретация на решаващите мотиви на съда, който при отчитане липсата на доказателства по делото за релевантния факт - намаляване обема на работата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е разсъждавал за кои, примерно, фактически обстоятелства и с какви, примерно, доказателства, работодателят е следвало да установи този факт. В тази насока е изтъкнато, че не се установява нито цялостно, нито свързано с конкретна трудова функция намаляване обема на работа в процесния клон на дружеството ,[населено място]; че няма и не се твърди да има „ някакво решение в тази връзка „ и пр. Така даденото от въззивния съд разрешение е основано на недоказване основанието за уволнение, не се касае за противоречиво решаван от съдилищата въпрос по фактическите признаци на чл. чл.238 ал.1 т.3 от КТ. Следва да се присъдят разноски ,установени в размер на 400 лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.