Определение № 248 от 29.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 474/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод разпореждане № 6223 от 15.05.2025 г. на съдията-докладчик по НОХД № 6498/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски градски съд пред Върховния касационен съд на Република България. Досъдебно производство № 225 ЗМК-2241/2023 г. по описа на 01 РУ - СДВР е образувано за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК срещу две лица – Х. М. А. и М. К. Т.. Разследването е водено под ръководството и надзора на Софийска районна прокуратура. С протоколно определение от 10.05.2025 г. на основание чл. 328, ал. 7 от НПК по НОХД № 6498/2024 г. по описа на СРС, е одобрено споразумение по отношение на обвиняемия Х. М. А. като съдът прекратява наказателното производство по НОХД 6498/2024 г. спрямо Х. М. А.. Производството продължава спрямо другия обвиняем - М. К. Т., а съдът постановява веществените доказателства да останат по делото. На 22.05.2024 г. делото срещу М. К. Т. е изпратено в Софийска градска прокуратура, тъй като деянието на обвиняемия Т. било извършено при опасен рецидив (чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК) и родово компетентен е Софийски градски съд. На 21.06.2024 г. в СГС е внесено споразумение, което е одобрено на 25.06.2024 г., с частично разрешен въпрос относно веществените доказателства, след което производството е прекратено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Повод за първоначално сезиране на Софийски градски съд са две входирани молби на 07.05.2025 г. в Софийска градска прокуратура. Едната молба е от Г. С. Я. и се иска връщане на приобщен като веществено доказателство по делото лек автомобил. Постъпила е и молба от обвиняемия Х. М. А., с която се иска връщане на приобщени като веществени доказателства по делото пари, дрехи, ключове, телефон, лаптоп и оръжия. Посочените молби са били изпратени по компетентност на Софийски градски съд. С немотивирано разпореждане от 12.05.2025 г. съдията при СГС е разпоредил молбите да бъдат изпратени по компетентност на СРС, 99 състав. С разпореждане № 6223/15.05.2025 г. председателят на 99 състав на СРС не се съгласява с изводите на съдията на СГС като същият посочва, че именно съдът, който е одобрил последното споразумение и е прекратил изцяло наказателното производство, е компетентен да се произнесе и по въпроса, отнасящ се до приобщените по делото веществени доказателства. Мотивиран от последното, съдията при СРС подвига спор за подсъдност със СГС пред настоящия съд. С оглед на установената по делото фактология, ВКС счита, че компетентен да разгледа постъпилите молби за връщане на приобщени по делото веществени доказателства е Софийски градски съд, тъй като същият се е произнесъл последен спрямо обвиняемия М. К. Т.. Действително по НОХД № 6498/2024 г. по описа на СРС първоначално е било одобрено споразумение спрямо обвиняемия в производството Х. М. А.. Не може да се приеме обаче, че при одобряване на споразумението е налице пропуск на съда по чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК да обсъди съдбата на веществените доказателства и това да е основание за последващо негово произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Изрично в одобрения от съда текст на споразумението е отразено, че веществените доказателства остават по делото, което макар и общо формулирано, очевидно сочи за преценката, че всички са счетени за необходими за нуждите на продължилото наказателно производство спрямо обвиняемия М. К. Т.. Допълнително, ВКС е съгласен с посоченото в сезиращото разпореждане твърдение, че не е възможно веществените доказателства да се разделят на някакъв принцип между двамата обвиняеми, след като се касае за извършено в съучастие от двамата престъпление. В действителност е без значение, относно преценката кой съд следва да разгледа депозираните молби, чия собственост са веществените доказателства, както е и без значение самоличността на лицата, депозирали молбите. Поради това, произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр.1 от НПК се дължи от Софийски градски съд, с чийто акт окончателно е приключило наказателното производство. Предвид изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение