Определение № 213 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 126/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. “Е“ Е. е подала частна жалба срещу определение № 47/10 от 3.02.2010 г. по гр.д. № 27 от 2010 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната жалба на търговското дружество срещу определение № 649/09 от 26.11.2009 г. постановено по ч.гр.д. № 648 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение. В частната жалба навеждат доводи за необоснованост на определението. Представят като доказателство за спазен срок при подаване на частната жалба разписка, касов бон и “обратна разписка”. Ответниците не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебната производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Жалбата е основателна. С цитираното определение, съобразявайки се с доказателствата представени в кориците на делото е прието, че подадената частна жалба от дружеството, регистрирана в канцеларията на ВКС с вх. № 1* от 16.12.2009 г. е депозирана по пощата с дата на изпращането 15.12.2009 г., която е отбелязана върху плика с който жалбата е получена в съда. При зачитане на последната дата и с оглед разпоредбата на чл.60, ал.4 ГПК е прието, че едноседмичният срок за подаването й, започнал да тече на 7.12.2009 г. е изтекъл на 14.12.2009 г. и жалбата е просрочена. Изводите са направени при наличните доказателства. С частната жалба срещу определението за прекратяването на производството са представени допълнителни доказателства, съобразяването с които налага други изводи. В представената разписка № 23, съставена на 14.12.2009 г. за платена такса за пощенската услуга е посочен баркода на писмото, което се изпраща до ВКС и той е № 42010000 9 G D. Този баркод е възпроизведен върху писмото, съдържащо жалбата и върху обратната разписка, удостоверяваща получаването му от адресата ВКС. В чл.44, ал.2, пр.последно ГПК е прието, че връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка. От същата дата е издаден фискален бон, удостоверяващ заплащането на сумата 1, 84 лв., представляваща стойността на пощенската услуга по изпращането на писмото. Тези доказателства установяват, че изпращането на писмото, съдържащо жалбата чрез пощата е станало на 14.12.2009 г. в рамките на едноседмичният срок по чл.60, ал.4 ГПК. В чл.62, ал.2 ГПК е посочено, че Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата и следователно не е просрочена. Атакуваното определение е неправилно и следва да се отмени като делото се върне на състава на ВКС за произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,