Определение № 6859 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4591/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „СТРОИТЕЛНА ФИРМА ЛИНЕР“ ООД и П. А. М., чрез адв. Атанасов като процесуален представител, срещу определение № 1532 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2151/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на определението поради наличие на правен интерес за жалбоподателите да оспорят заповед № 24ОА-2158/20.08.2024 г. на кмета на община Пловдив. Частните жалбоподатели считат, че попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Правят искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на община Пловдив не ангажира становище по частната жалба. Ответниците - Т. Г. С., С. Г. С., С. И. Г., Н. Р. Г. и Р. И. Г., чрез пълномощника си адв. Джолов, в писмен отговор изразяват становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на „СТРОИТЕЛНА ФИРМА ЛИНЕР“ ООД и П. А. М. срещу заповед № 24ОА-2158/20.08.2024 г. на кмета на община Пловдив, с което на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП-план за застрояване (ПЗ) и РУП на част от кв. 636 по плана на Пета градска част, гр. Пловдив, с обхват УПИ V-506.755 жилищно застрояване, контактна зона УПИ IV, УПИ VI, УПИ VIII и улица, като прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК лица, тъй като собствените им имоти не са засегнати от разрешеното изменение на ПУП-ПЗ, макар че са непосредствено съседни на УПИ V-506.755. Определението е правилно като резултат по следните съображения: Оспорената пред административния съд заповед на кмета на община Пловдив е издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Не се спори, че жалбоподателите притежават вещни права по отношение на УПИ VI и УПИ VIII, които са съседни на УПИ V-506.755 - предмет на разработката за изменение на ПУП-ПЗ. Следователно, същите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото имотите им не са в обхвата на разрешеното проектиране. Законосъобразен е изводът на съда, че в производството по чл. 135 ЗУТ засегнат от процедираното изменение на застроителния план се явява единствено имотът, предмет на разработката. Като носители на вещни права в два от съседните имоти, включени в контактната зона, но не и в обхвата на заповедта, с която се допуска изработване на проект за изменение на ПЗ, за тях не е налице правен интерес от обжалването й. Правният интерес за оспорване на акт за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП по чл. 135 ЗУТ е обвързан единствено с обстоятелството, че се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася допуснатото изменение със заповедта съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ. В тази връзка заинтересовани от нейното оспорване са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП. От наличната по административната преписка документация, скицата - предложение и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява по безспорен начин, че разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ касае само собствения на заявителите УПИ V-506.755 за жилищно строителство. Следователно, жалбоподателите не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта, тъй като разрешеното с нея изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ не спира прилагането на действащия устройствен план по отношение на техните имоти, които са извън обхвата на разработката. Действително в случая се предвижда свързано застрояване между УПИ V и УПИ VI, собственост на дружеството - жалбоподател, но това не обосновава правния му интерес от оспорване в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Това е така, защото видно от графичната част на заповедта и заключението на съдебно - техническата експертиза, с акта е предвидено да се покрият съществуващите калканни стени на сградата в имота на оспорващото дружество, т.е. не се предвижда за пръв път свързано застрояване спрямо него, доколкото застрояването на регулационната линия в УПИ VI вече е реализирано. Оспорената заповед не рефлектира негативно в правната сфера на жалбоподателите, тъй като конкретните показатели на застрояване в УПИ V ще бъдат предмет на бъдещо одобряване с крайния административен акт, завършващ процедурата по изменението на ПУП на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ. Производството по чл. 135 ЗУТ е предварителен етап, поради което законосъобразността на издаденото разрешение по този ред е обвързана единствено с преценката дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, каквито са заявителите - собственици на УПИ V-506.755, налице ли е скица – мотивирано предложение за изменението и съответства ли разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. Конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, на които евентуално ще бъде одобрено изменението, както и необходимо ли е съгласие на собственика на съседния УПИ VI съобразно чл. 21, ал. 5 ЗУТ, се явяват ирелевантни в настоящето производство. Въпросите относно спазването на изискуемите по чл. 31 - 35 ЗУТ отстояния не подлежат на обсъждане на този етап на градоустройственото планиране, а при обжалване на завършващия производството акт за одобряване изменението на ПУП-ПЗ и РУП. В тази връзка неотразеното в скицата - предложение разстояние между предвиденото в УПИ V застрояване към дъно и съществуващото такова в УПИ VIII не може да обуслови наличието на правен интерес от оспорването и за втория жалбоподател. По тези съображения решаващият правен извод на административния съд за недопустимост на оспорването се явява законосъобразен. Обжалваното определение е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,