Определение № 2748 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12212/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К. против разпореждане № 1894/28.10.2025 г., постановено по вх. № 6445/22.10.2025 г. по адм. дело № 1047/2025 г. по описа на Административен съд София-област. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното в настоящото производство разпореждане е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 6445/22.10.2025 г., подадена от Г. В. К. против определение № 1758/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1047/2025 г. Производството пред АССО е образувано след изпращането на делото въз основа на определение № 8727/23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9327/2025 г. по описа на ВАС, след повдигнат спор за подсъдност между АССГ и АССО. Спорът е образуван по повод подадена „частна жалба/искова молба“ от К. против АССО за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро, изразяващи се в „злоупотреба с право, порочна практика за неосвобождаване от държавна такса, ограничаване на достъпа до правосъдие, нарушени основни човешки права и право на ЕС“ за периода от 30.09.2024 г. до 16.06.2025 г. С определение № 1758/09.10.2025 г. АССО оставил така подадената „частна жалба/искова молба“ без движение с указание да уточни нейния предмет и съответно характер – дали съставлява частна жалба против определение № 1086/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 442/2025 г. на АССО или искова молба за обезщетение за вреди, причинени от постановяването на това определение. В определението изрично е указано, че при неотстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на акта, искането ще бъде върнато, а производството по делото - прекратено. Против горепосоченото определение е подадена частна жалба от К., която съдът приел за недопустима поради това, че обжалваният с нея съдебен акт не е от категорията на тези по чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, които подлежат на оспорване – не е преграждащ по-нататъшния ход на делото и за него не е налице изрично предвиждане в закона, че е обжалваем. Така с процесното оспорено разпореждане АССО върнал частната жалба. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане правилно административният съд е оставил без разглеждане частната жалба на К., подадена против определение № 1758/09.10.2025 г., постановено по делото на АССО. Правото на частна/касационна жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител, съобразно формалните изисквания. Цели се отмяната на определен съдебен акт, който решава въпрос по същество, прегражда хода на съдебното производство или изрично е посочено, че подлежи на обжалване- чл. 172, чл. 213а, ал. 7, чл. 229, ал. 1, ал. 2 АПК. В случая оспореното определение не попада в тези категории. Обосновано административният съд е констатирал, че частна жалба е насочена против определение, което не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4, вр. чл. 236, във вр. с чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2, вр. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения/разпореждания, с които не се прегражда по- нататъшния ход на делото, каквото безспорно са определенията за оставяне на частна жалба без движение, за удължаване на срока за изпълнение на дадени указания и за отвод на съдия-докладчика по делото, не подлежат на съдебен контрол. Този вид съдебни актове са част от процедурата, осигуряват движението на процеса и неговото законосъобразно приключване. Поради това, защитата против тях се реализира спрямо окончателния съдебен акт, който предизвиква правни последици- чл. 229 и сл. АПК. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,