Определение № 434 от 05.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 393/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от П. Г. Н. против определение № 1100 от 15.07.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1122 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено определение № 3776 от 1.06.2010 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 8950/2009 г. на Б. районен съд, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК, е депозирана на 22.12.2009 г. и е оставена без движение с разпореждане от 5.01.2010 г., като ищците са задължени да изправят констатираните недостатъци – да посочат ответниците, адресите им, да конкретизират имота по актуален план, да представят удостоверение за данъчна оценка, да внесат държавна такса, за което са издадени съдебни удостоверения. Снабдяването с документите изисквало време и ищецът П. Н. е искал продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК. С определение от 23.03.2010 г. срокът е продължен до 19.04.2010 г., след тази дата не е искано продължаване и след изтичането му районният съд е прекратил делото. Прието е, че макар ищците да не са бездействали, то обстоятелството, че процедурите по снабдяване с исканите документи са продължили по-дълго време, не спира течението на сроковете, поради което законосъобразно делото е било прекратено. Жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя въпросите относно отговорността на страната по делото, ако ответната страна възпрепятства събирането на доказателства и шиканира процеса и допуснато ли е процесуално нарушение, ако съдът прекрати производството, поради непредставяне, дължащо се на неиздаване на документи, с които да се отстранят нередности на исковата молба, при условие, че издаването зависи от волята на ответника и последният се явява задължен да издаде документите. Поставените въпроси са изцяло неотносими към изводите на съда, доколкото се касае не до производство по събиране на доказателства, а до производство по отстраняване нередовности на искова молба, което се развива между съда и ищцовата страна и за което ответната по исковата молба страна не се уведомява. Позоваването, че неиздаването на документите, необходими за изпълнение указанията по отстраняване нередовностите на исковата молба, не се дължи на вина или бездействие на ищеца, също е неотносимо към разгледаният в атакуваното определение въпрос по приложението на чл.63 ГПК във връзка с чл.129, ал.3 ГПК, а във връзка с този въпрос частния жалбоподател не е изложил съображения, свързани с хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне обжалване на атакуваното определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение