Определение № 5195 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба на адвокат И. Верне за допълване на Решение № 9747/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5196/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, в частта за разноските. Молителят навежда твърдения, че липсва произнасяне относно направено искане за допълване в частта относно разноските по адм. дело № 3455/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. За да се произнесе по допустимостта на искането Върховният административен съд, в настоящия състав на шесто отделение съобрази следното: С Решение № 9747 от 17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5196/2023 г., ВАС е отменил Решение № 621/06.02.2023 год. по адм.д. № 3455/2022 год. по описа на Административен съд – София-град и вместо него е отхвърлил жалбата на И. Димитров от гр.Перник срещу отказ да бъде вписано извършеното от жалбоподателя припознаване на детето Б. А., обективиран в Писмо изх.№ РКП22-УГ00-38/3/21.03.2022 год. на старши специалист в отдел „Административно-информационно обслужване, Гражданска регистрация и административно обслужване“, Район „Красна поляна“ – Столична община и е присъдил разноски. В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от адв. И. Верне с искане за допълване на горепосоченият съдебен акт. По нея с Определение № 1364/07.02.2024 г., по адм. дело № 5196/2023 г. на ВАС, искането на адв. И. Верне за допълване на решението е било отхвърлено. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението (чл. 248, ал. 3 ГПК, изр. второ). В случая, съдът вече се е произнесъл по искане за допълване на решението от 17.10.2023 г. с последващ съдебен акт - определение от 07.02.2024 г., което не подлежи на изменение по реда на чл. 248 ГПК, приложим само относно решението, с което първоначално съдът се е произнесъл по отговорността и размера на разноските. На следващо място, именно датата на постановяване на това необжалваемо решение е начален момент на едномесечния срок за релевиране на искането за допълване. Повторното искане за това е подадено на 13.03.2024 г., а решението е постановено на 17.10.2023 г., с оглед на което се явява просрочено и следва да се остави без разглеждане. Още повече, че по съществото си то цели недопустимо допълване на определението на съда, което има окончателен характер, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. На тези две правни основания, подадената молба за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се явява недопустима. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,