Определение № 654 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6260/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Г. А. и С. Ф. А., двамата от [населено място], срещу определение от 26.09.2012г., постановено по гр.д.№11773/2012г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение доказателствени искания. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение са оставени без уважение доказателствените искания на П. и С. А. по чл.183 ГПК, чл.190 ГПК и за допускане на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Така постановеното от въззивния съд определение по даказателствените искания на въззивниците не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението на съда, с което се допускат или не се допускат ангажираните във въззивното производство доказателства от страните, не е от категорията на посочените в разпоредбите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба. Определението по доказателствата нито прегражда развитието на делото, нито за това определение е предвидена изрична законова възможност за обжалване. Правилността на това определение може да се прецени в производство по обжалване на постановеното по делото решение, ако такова бъде инициирано. Предвид изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение