Определение № 6822 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 15536/05.08.2025 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от „НИК ФУД БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя П. Г., чрез адв. Р. Рангелов, за изменение на решение № 7991/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10609/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Иска се от съда да уважи искането на страната за присъждане на заявените по т. 6 и т. 8 от представения по делото списък по чл. 80 ГПК разноски в техния пълен размер. Ответната страна - Областната дирекция по безопасност на храните - София област, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 7991/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 10609/2024 г., ВАС е отменил решение № 9231/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9659/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, поправено с решение № 16110/04.09.2024 г., в частта, с която е отхвърлен искът на „Ник Фуд БГ“ ЕООД, подаден против Областната дирекция по безопасност на храните - София област, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до общ размер от 2 502 211,17 лева, настъпили в резултат на отменено като незаконосъобразно Разпореждане № 3/29.11.2016 г. на официалния ветеринарен лекар при Областната дирекция по безопасност на храните–област София, с което животновъдният обект в [населено място] е спрян от експлоатация до изпълнението на Предписание № 17/29.11.2016 г., както и в частта за присъдените в полза на Областна дирекция по безопасност на храните - София област съдебни разноски в размер над сумата от 12 756,69 лева, като вместо него е осъдил Областната дирекция по безопасност на храните - София област да заплати на „Ник Фуд БГ“ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 2 502 211,17 лева, настъпили в резултат на отменено като незаконосъобразно Разпореждане № 3/29.11.2016 г. на официалния ветеринарен лекар при Областната дирекция по безопасност на храните–област София, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 26.03.2019 г. до окончателно й изплащане. С решението си ВАС от една страна е осъдил Областната дирекция по безопасност на храните - София област да заплати на „Ник Фуд БГ“ ЕООД разноски за производството пред всички инстанции в общ размер на 146 358,95 лева,а от друга страна е осъдил „Ник Фуд БГ“ ЕООД, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Област София, съдебни разноски за пред касационната инстанция в размер на 14 131,78 лева. За да постанови решението си, в частта за разноските, в мотивите на същото ВАС подробно е изложил мотиви за това кои разноски от посочените в молбата по чл. 80 ГПК от т. 1 до т. 8 са основателни, съответно са представени доказателства и следва да се присъдят в полза на „НИК ФУД БГ“ ЕООД, и по отношение на кои не следва да се уважава искането на страната за присъждане на същите. По отношение на претендираните по т. 6 разноски ВАС е посочил, че „Правилно АССГ е посочил в обжалваното решение, че уговореното по делото адвокатско възнаграждение е в размер на 117 806,40 лева, но са представени доказателства за плащане по банков път само на 27 395,17 лева.“, а по т. 8 – „Видно от приложения на стр. 67 от настоящото дело списък по чл. 80 ГПК, както и от копията на платежните документи към него, сторените от страна на „Ник Фуд БГ“ ЕООД разноски за пред касационната инстанция са в общ размер на 115 610 лева, като тази сума е заплатена на 3 част от страна на Амарел България ЕООД с изричното посочване „на „Ник Фуд БГ“ ЕООД“. По отношение на тези разноски обаче настоящият състав приема, че същите са недоказани. По делото не са представени доказателства защо Амарел България ЕООД поема задължението на „Ник Фуд БГ“ ЕООД, нито има представен документ за сключено споразумение за това. Поради посоченото, претендираните като разноски в размер на 115 610 лева за пред касационната инстанция не следва да се присъждат.“ С молбата, с която се иска изменение на решението в частта на разноските, са представени доказателства, част от които вече са били представени пред АССГ, поради и което са взети под внимание от съда, и част от които са нови такива. В производството по чл. 248 ГПК, съдът се произнася съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства. Събирането на доказателства приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по съществото на спора. Следователно във фазата на устните състезания събирането на доказателства вече е приключило. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, който следва, също като него, включително и по отношение на исканията за събиране на доказателства да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Съгласно чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да постанови решението си, в частта за разноските, съдът е изложил мотиви съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Следва да се посочи, че несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Във връзка с горното, настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските. Предвид изложеното, молбата на „НИК ФУД БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение