Определение № 12742 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от И. М. Р. от гр. София против Правилника за работата на администрацията на Народното събрание, утвърден от председателя на Народното събрание (НС) с вх. № АД-850-09-4 от 02.05.2018 г., изм. и доп. със заповеди на председателя на Народното събрание № АД-950-05-13 от 25.01.2019 г., № АД-950-05-141 от 28.06.2019 г., № АД-050-05-25 от 14.02.2020 г., № АД-050-05-49 от 05.03.2020 г. - в сила от 15.03.2020 г., № АД-050-05-71 от 07.04.2020 г., № АД-050-05-131 от 30.06.2020 г. - в сила от 01.07.2020 г., № АД-050-05-221 от 26.11.2020 г. - в сила от 01.12.2020 г., АД-150-05-14 от 23.04.2021 г. – в сила от 23.04.2021г., АД-46-150-05-22 от 13.08.2021 г. – в сила от 13.08.2021 г., АД-47-250-05-135 от 22.06.2022 г. – в сила от 22.06.2022 г., АД-48-250-05-47 от 25.11.2022 г. – в сила от 28.11.2022 г., АД-48-350-05-4 от 06.01.2023 г. – в сила от 10.01.2023 г., АД-49-350-05-139 от 10.10.2023 г. – в сила от 10.10.2023 г. и заповед № АД-49-450-05-106 от 07.05.2024 г. – в сила от 07.05.2024 г. на зам.-председателя на Народното събрание (Правилника). Жалбоподателят твърди нищожност на оспорения нормативен акт по подробно изложени в жалбата му съображения. Обосновава правния си интерес с факта, че при липса на компетентност, издаденият от председателя на НС Правилник, както и извършените с негови Заповеди № АД -49-350-05-138 и №АД-49-350-05-139 от 10.10.2023 г. изменения в структурата на администрацията, са нищожни. Това би означавало липса на промени в Правилника, а това има отношение към законността на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на И. Р.. Ответникът – председателят на Народното събрание изразява становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата. При извършената от съда служебна проверка за допустимост на жалбата, настоящият съдебен състав намира същата за недопустими по следните съображения: Жалбата е недопустима, тъй като е предявена от лице без правен интерес от оспорването. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е бил служител в администрацията на Народното събрание и служебните му правоотношения са прекратени със Заповед №ДС-248 от 10.10.2023 г. на председателя на НС, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДС) и Заповед №АД-49-350-05-138 от 10.10.2023 г. на председателя на НС. И. Р. е заемала длъжност „директор на дирекция“ в Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“. Със Заповед №АД-49-350-05-138 от 10.10.2023 г. на председателя на НС, посочена в Заповед №ДС-248 от 10.10.2023 г., на основание чл. 8, ал.1, т. 9 и 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, считано от 10.10.2023 г. е извършена промяна в структурата и щата на НС, като една от тях е закриването на Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ с обща численост 20 щатни бройки, от които 1 щатна бройка от длъжност с длъжностно наименование „директор на дирекция“. Със Заповед №АД-49-350-05-139 от 10.10.2023 г. на председателя на НС, на основание чл. 8, ал.1, т. 9 и 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, считано от 10.10.2023 г., е извършено изменение в текстове на оспорвания Правилник касаещи структурата и щата на НС. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване и за него съдът следи служебно. Интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. Такъв интерес следва да бъде установен и при оспорване на подзаконови нормативни актове съгласно чл. 186, ал.1 АПК. В този смисъл е и Решение на Конституционния съд № 5/ 2007 г. по к. дело № 11/ 2006 г. Интересът следва да правен, пряк и личен. Правен - когато се цели премахване на неблагоприятни правни последици или постигане на благоприятни правни последици за жалбоподателя. Личен - административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Пряк - когато с административния акт се отнемат права или се създават задължения, без за това да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. В конкретния казус тези предпоставки не са налице за жалбоподателя. Оспореният подзаконов нормативен акт нито пряко отнема права, нито създава задължения за жалбоподателя. Твърденията за порочност на обжалвания административен акт досежно промяната в структурата и щата на НС относно длъжността „директор на дирекция“ в Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ не обуславят личен интерес. Жалбоподателят няма и пряк интерес от претендираното оспорване. Пряк интерес е налице, когато с обжалвания административен акт пряко се отнемат права или се създават задължения, без за това да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. В случая жалбоподателят обосновава правния си интерес с прекратяване на служебното му правоотношение. Тази правна последица не произтича пряко от обжалвания Правилник. За настъпването на посочената правна последица е издаден последващ административен акт- заповед за прекратяване на служебното правоотношение, което опровергава наличието на пряк и личен правен интерес. Негативният ефект за жалбоподателя не е пряко следствие от приемането на нормативния акт, а е опосреден от одобрените длъжностни и щатни разписания и от издадената въз основа на тях конкретна заповед, с която служебните правоотношения на оспорващия са прекратени поради съкращаване на длъжността (в този смисъл Определение №8354 от 29.09.2022 г. по адм.д. №6840/2022 г. на ВАС). В конкретния случай, правата и законните интереси на И. М. Р. се засягат пряко и непосредствено от постановения индивидуален административен акт - Заповед №ДС-248 от 10.10.2023 г. на председателя на НС, защото с нея са прекратени служебните й правоотношения с НС. В производството по оспорване на тази заповед може и следва да бъде проверена законосъобразността на всеки етап от процедурата по издаването й (в този смисъл Определение №10361 от 13.10.2021 г. по адм.д. №9628/2021 г. на ВАС). За пълнота следва да бъде и отбелязано и, че към настоящия момент Заповед №ДС-248 от 10.10.2023 г. на председателя на НС, с която жалбоподателят обосновава правния си интерес, е отменена с Решение №1788 от 18.03.2024 г. по адм.д. №10283/2023 г. на Административен съд София – град, оставено в сила с Решение №10231 от 01.10.2024 г. по адм.д. №5420/2024 г. на ВАС. По горните съображения жалбата на И. М. Р. от гр. София против Правилника за работата на администрацията на Народното събрание, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 АПК във вр. с чл. 196 АПК и чл. 186, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение