Определение № 929 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Академия на МВР, [населено място] срещу решение №187/22.07.2010 год., постановено по в. гр.д. №293/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. № 2944/2009 год., в частта, в която е признато за незаконно уволнението на В. Г. Т. за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „огняр" и му е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3004,50 лв. поради оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за пет месеца.Отменено е решението в частта, в която иска по чл. 225,ал.1 КТ е отхвърлен и вместо него е постановено ново решение, с което този иск е уважен за още 600,90 лв. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК./ Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски. Ответникът по касация В. Г. Т. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК - да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото както и да е посочено и обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, като материалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото касаторът е посочил този „ кой е правнорелевантния момент, към който следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовия договор е прекратен с предизвестие- към момента на отправяне на предизвестието или към момента на изтичането му, констатирано с акт за прекратяване на трудовия договор". Посочено е, че с обжалваното въззивно решение е прието, че правнорелевантния момент за преценка съществувало ли е за работодателя потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено същото, е към момента на изтичане на предизвестието и връчване на акта за прекратяване на трудовото правоотношение и до тогава е следвало да се изпълни задължението за съобразяване с хипотезата по чл. 333 КТ и по-специално закрилата по чл. 333,ал.1,т.З КТ. Посочва се, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представените с касационната жалба решения, където е прието, че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие правнорелевантния момент за преценка на горните обстоятелства е момента на отправяне на предизвестието. Вярно, че по посочения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 206 от 29.02.2000 год. по гр.д. № 617/1998 год., 3-то г.о. /Останалите решения не следва да се коментират, доколкото няма данни същите да се влезли в сила, поради което не представляват част от съдебната практика./ В случая обаче исковете на ищеца В. Г. Т. са уважени и доколкото по делото липсват доказателства, че работодателят изобщо е изпълнил задължението си по Наредба № 5/1987 год. да събере предварително информация от работниците и служителите, дали не страдат от някои от болестите, посочени в Наредбата както към момента на отправяне на предизвестието, така и към момента на връчване акта за прекратяване на трудовия договор. Доколкото това е решаващия извод на съда обусловил изхода на спора, посочения правен въпрос няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.