Решение № 1840 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2014 г.

Решение № 1840 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС), подадена от нейния процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Бойко Александров, срещу решение № 522 от 10.07.2014 г. по адм. дело № 270/2014 г. на Административен съд - гр. Перник. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 172 от 16.10.2013 г. по адм. дело № 209/2013 г. Административен съд - гр. Перник е отхвърлил жалбата на Бисера Иванова Аспарухова от гр. Перник срещу решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 503, с което МКВПМС е отказала да отпусне исканата от жалбоподателката възстановителна помощ за жилището й, засегнато от природното бедствие, известно като Пернишкото земетресение. За да постанови този резултат съдът е споделил извода на МКВПМС, че жилището, за чието възстановяване е поискана помощта, се нуждае от частичен ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата и тя е годна за експлоатация, т. е. сградата се нуждае от текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР на ЗУТ), а според чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС), в неговата редакция към датата на съдебното решение (16.10.2013 г.), за такъв ремонт не се предоставя възстановителна помощ. В мотивите към определение, постановено в проведеното на 17.09.2013 г. съдебно заседание, обсъждайки искането на жалбоподателката по делото да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, основано на довода, че в решението на МКВПМС "няма конкретни съображения във връзка с установените щети от експертите - защо пораженията не се приемат за основен ремонт или реконструкция, а се дефинират единствено като текущ ремонт", и в мотивите към постановеното след това решение, Пернишкият административен съд е изразил следното становище: "Наложително е да се уточни, че (според чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС) предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата" (цитатът е от последната страница на посоченото по-горе съдебно решение), а "отношенията между ответника (МКВПМС) и жалбоподателя (собственик на увреденото жилище) се развиват при съобразяване от страна на ответника с оценката на огледната комисия, назначена при условията на правилника (но) реално настъпилите щети не са критерий за определяне на сумата (помощта), ако се дължи такава на жалбоподател (поради което) искането за назначаване на съдебно техническа експертиза съдът намира за неоснователно" (цитатът е от мотивите към определението). С решение № 4016 от 24.03.2014 г. по адм. дело № 15403/2013 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил това решение на Административен съд - гр. Перник и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че Административен съд - гр. Перник е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е оставил без уважение искането на жалбоподателката Бисера Иванова Аспарухова за назначаване на съдебна експертиза за определяне на вида на щетите на жилището, настъпили в резултат на земетресението. "След като жалбоподателката е оспорила пред съда експертната оценка и даденото конструктивно становище с твърдения, че описаните щети са причинили нарушаване на конструктивната здравина на сградата и че дейностите, необходими за отстраняването им не представляват текущ ремонт по смисъла на ЗУТ, то за да направи преценка за законосъобразността на оспорения пред него отказ за предоставяне на възстановителна помощ, първоинстанционният съд е следвало да допусне изслушването на исканата експертиза, за да изясни делото от фактическа страна" (цитатът от мотивите към решението на ВАС-VI отд.). С обжалваното в настоящото производство решение № 522 от 10.07.2014 г. по адм. дело № 270/2014 г. Административен съд - гр. Перник е отменил решение по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 503 на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет по подадената жалба на Бисера Иванова Аспарухова от гр. Перник, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване, във връзка с последици от природно бедствие, станало на 22.05.2012 г., като незаконосъобразно и е изпратил делото като преписка на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС) за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. То е съобразено с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с касационното решение на Върховния административен съд, шесто отделение и изцяло е основано на дадените по делото основно и допълнително писмени заключения от вещото лице Александър Петров Цветков по изпълнената от него съдебно-техническа експертиза, според които заключения отстраняването на част от щетите (подробно описани в заключението) представляват реконструкция за укрепване на сграда по смисъла на § 5, т. 44 ДР на ЗУТ, а отстраняването на другата част от щетите (също подробно описани в заключението) представлява основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР на ЗУТ. Очевидно представените по делото писмени заключения по назначената от съда техническа експертиза опровергават извода на МКВПМС, че отстраняването на щетите по жилището на Бисера Иванова Аспарухова представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ЗР на ЗУТ. Тези заключения не са били оспорени от процесуалния представител на МКВПМС. Вярно е, че в съдебния протокол за проведеното на 23.06.2014 г. заседание е отразено становище на юрисконсулт Надя Янакиева, процесуален представител по пълномощно на МКВПМС, която е заявила: "Оспорвам и двете заключения". Но това свое становище тя е обяснила в пледоария по същество така: "По първото (заключение), че по т. 1 са включени видове дейности, които не са част от задължението на комисията; по т. 2 от първото заключение - укрепване на първия етаж при условие, че този собственик не е кандидатствал и не е поискал възстановителна помощ; по допълнителното заключение в общата сума са включени суми като печалба 10 % (...)" и т. н. Цялостният прочит на тази пледоария показва, че процесуалният представител на МКВПМС въобще не е оспорил заключението на вещото лице Александър Петров Цветков, че отстраняването на установените щети по жилищната сграда представлява реконструкция и основен ремонт и съвсем не е текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ. А щом като по делото е било категорично установено, че описаните при първоначалния оглед на сградата щети не са текущ, а са основен ремонт и реконструкция, правилен е изводът на Пернишкия административен съд, че оспореният от Бисера Иванова Аспарухова отказ на МКВПМС да й отпусне възстановителна помощ е незаконосъобразен на посоченото в него фактическо основание "несъответствие с изискванията на ПОДМКВПМС". Затова като е отменил този отказ и е изпратил делото като преписка на МКВПМС за решаване по същество на въпроса следва ли да бъде отпусната и в какъв размер възстановителна помощ на Бисера Иванова Аспарухова, Пернишкият административен съд е постановил правилно (законосъобразно и обосновано) решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,