Определение № 100 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2008 г.

Х. К. Х. от гр. С. е подал частна жалба против определението на ВКС, второ гражданско отделение, постановено на 30. 05. 2008 по гр. д. № 3444/2007 г.. Ответникът по частната жалба „Българска телекомуникационна компания" АД, гр. С. счита жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Х. Х. е подал молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийския градски съд, за разглеждането на която, е образувано гр. д. № 3444/07 г. по описа на ВКС, Н-ро гражд. отделение. С обжалваното определение, постановено на 30. 5. 2008 г., другият състав на касационния съд е оставил без разглеждане молбата за отмяна, като процесуално недопустима, и прекратил производството по делото. Изводът на съда за недопустимост на искането на Х. за отмяна на основание чл. 231 ГПК /отм./, е правилен. Молителят Х., с искането му за отмяна, е оспорвал първоинстанционното решение на Софийския градски съд, постановено на 28. 02. 2001 г. по гр. д. № 818/1999 г. и влязло в сила на на 12. 6. 2001 г., поради необжалване, съгласно чл. 219, б."б" ГПК /отм./. Молбата за отмяна е подадена в съда на 27. 4. 2007 год., т. е. повече от четири години и четири месеца след изтичане на преклузивния едногодишен срок от влизане в сила на решението. Другият състав на касационния съд правилно е приел, че срокът за отмяна е започнал да тече от влизане в сила на решението, тъй-като искането за отмяна По изложените съооражения и на основание чл. z/t, z/o, ал. н вьь връзка с чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, Върховният касационен съд