Определение № 12485 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Билдинг строй транс“ ЕООД срещу протоколно определение от 27.05.2024 г. по адм. дело № 11143/2023 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 39 от 01.03.2023 г. по КАНД № 27/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението като се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на „Билдинг строй транс“ ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 39 от 01.03.2023 г. по КАНД № 27/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен и е прекратено производството по делото. Прието е, че правилата на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са специални по отношение на АПК и уредбата на чл. 70 - 73 от ЗАНН изключва регламентирания с чл. 237 и сл. АПК способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Определението е правилно. Решението, чиято отмяна се иска в производството пред тричленен състав на ВАС, е постановено в касационно производство, проведено пред Административен съд – Шумен по реда на глава дванадесета от АПК. Съгласно чл. 59 ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, а решенията на районния съд на основание чл. 63в ЗАНН подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд по реда на глава дванадесета от АПК, като касационното решение е окончателно – чл. 223 АПК. В хипотезата на чл. 63в ЗАНН административният съд действа като касационна инстанция, а неговите актове влизат в сила от момента на постановяването им и не подлежат на последващ съдебен контрол. Тези решения са окончателни и могат да бъдат предмет единствено на извънинстанционен съдебен контрол, проведен по реда и при условията на чл. 70 и сл. ЗАНН, уреждащи възобновяване на административнонаказателните производства. Обосновано е прието в обжалваното определение, че правилата на ЗАНН са специални по отношение на визираните в АПК, поради което уредбата на чл. 70 - 73 ЗАНН изключва реда за отмяна по чл. 237 АПК на влезли в сила съдебни актове. Единственият процесуален способ за извънинстанционна защита срещу влезли в сила съдебни актове, постановени в производства по ЗАНН, е по чл. 70 и сл. ЗАНН чрез възобновяване на административнонаказателното производство. По горните съображения обжалваното определение е правилно. Установената липса на абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимостта на търсената съдебна защита е основание за оставяне без разглеждане на подаденото искане по чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия