Определение № 80 от 21.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 1042/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Г. И. - от гр. София срещу Разпореждане без дата на СГС по гр.д. № 6971/ 2009 г., с което е върната подадената въззивна жалба срещу Решение от 4.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 34 814/ 2008 г. на СРС, 77 с. поради невнесена изцяло държавна такса. По съображения, че е неправилно, тъй като жалбоподателят е внесъл определената от първоинстанционния съд държавна такса, иска разпореждането да се отмени и делото да се върне за администриране на въззивната жалба. Ответникът по частната жалба К. В. К. - от гр. София не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. Въззивният съд с Разпореждане от 2.ІХ.2009 г. е оставил без движение въззивната жалба вх.№ 1022779/ 14.ІV.2009 г., за да внесе жалбоподателят разликата 196.01 лв. над определената от районния съд и внесена от жалбоподателя държавна такса 235 лв. и дължащата се по жалбата държавна такса 431.01 лв. и да представи документ затова, които указания са му съобщени, чрез процесуалния му представител, на 24.ІІІ.2010 г. По съображения, че жалбоподателят не е изпълнил тези указания, с обжалваното разпореждане съдът е върнал въззивната жалба. Разпореждането е правилно. Частният жалбоподател не твърди да е изпълнил задължението за внасяне на дължимата разлика, а поддържа, че първоинстанционният съд е определил правилно следващата се държавна такса, която той е внесъл. Този довод е неоснователен. Въззивният съд не е обвързан от проверката на първоинстанционния съд за редовността на въззивната жалба, която проверка сам извършва, включително и за дължимата държавна такса. Тъй като първоинстанционният съд неправилно е определил размера на държавната такса, който с оглед разпоредбата на чл. 69 ГПК и чл. 18 ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е 431 лв., правилно е указал на жалбоподателя да внесе дължимата разлика 196 лв. над внесената държавна такса 235 лв. Неизпълнение на задължението за внасяне на дължимата разлика дава основание за връщане на въззивната жалба като нередовна. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение