Решение № 90 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2021 г.

Решение № 90 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по глава XXIV-та ГПК. Образувано е по молба от Д. А. С. -С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 ГПК влязлото в сила решение № 260672/01.02.2021 г. по гр. д. № 1670/2020 г. в частта, с която Софийски градски съд е потвърдил решение № 242031/14.10.2019 г. по гр. д. № 16948/2018 г. на Софийски районен съд за уважаване на иска на "Топлофикация София" ЕАД, предявен при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответниците по молбата "Топлофикация София" ЕАД и "Нелбо Инженеринг" ООД не вземат становище по нея. С определение № 89/10.03.2022 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане в частта по заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Неоснователна е по следните съображения: Молителят го обосновава с довод, че призовката за откритото съдебно заседание от 20.10.2020 г. е връчена на лице без представителна власт и това го е лишило от възможност за участие във въззивното производство. Призовката до молителя, ответник по иска на "Топлофикация София" ЕАД, за откритото съдебно заседание, насрочено за 20.10.2020 г. от въззивния съд по двете жалби срещу първоинстанционното решение, е връчена на адв. М. М.. Представителната власт на адв. М. е била прекратена поради оттегляне на пълномощието (така молбата на Д. С. от 21.11.2019 г. и по арг. от чл. 41, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). В откритото съдебно заседание от 20.10.2020 г. въззивният съд докладва молба от 19.10.2020 г., в която ответникът, а сега молител, е удостоверил знанието си за образуваното дело и насроченото заседание и е поискал делото да се отложи. Въззивният съд съобразява, че призовката за това заседание до молителя е нередовно връчена (на адвоката с прекратената представителна власт), но според удостовереното в молбата от 19.10.2020 г, е длъжен да приеме връчването за редовно извършено към датата на постъпването на тази молба (арг. от чл. 54 ГПК). Въззивният съд отчита същото, че ход на делото в това заседание не следва да даде поради неспазения 1-седмичен срок по чл. 56, ал. 3, изр. 1 ГПК. Поради това отлага делото и го насрочва за 03.11.2020 г. от 14. 50 ч. Заседанието от 03.11.2020 г. е проведено при личното явяване и участие на молителя. Извършени са всички необходими процесуални действия по разглеждане на жалбите, съдебното дирене е приключено, а делото – обявено за решаване. На 01.02.2021 г. е обявено въззивното решение, което като необжалваемо е влязло в сила на тази дата. Настоящият състав намира за неоснователен довода, че въззивният съд е бил длъжен да призове молителя за откритото съдебно заседание от 03.11.2020 г. Чл. 54 ГПК фингира, че той е бил редовно призован за предходното открито съдебно заседание, което е било отложено поради неспазения срок по чл. 56, ал. 3, изр. 1 ГПК. Грижата да се осведоми за следващото е на молителя – арг. от чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК. Това задължение молителят е изпълнил, като се е явил и е участвал в откритото съдебно заседание от 03.11.2020 г. В него са извършени всички необходими действия по разглеждането на жалбите, а е бил спазен и срокът по чл. 56, ал. 3, изр. 1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, което допуска Върховният касационен съд да отмени влязло в сила решение, изисква правото на участие на страната по делото да е било осуетено поради допуснати нарушения на онези процесуални правила, които го обезпечават. Въззивният съд не е допуснал такива нарушения, а молбата за отмяна е неоснователна.