Решение № 7945 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2010 г.

Решение № 7945 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Велко Каменов Велков от гр. Видин против решение № 193 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 275 по описа за 2009 г. на Административен съд Видин. Поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск против община Видин. Ответникът по касационната жалба - община Видин не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - Видин е отхвърлил предявения от Велко Каменов Велков против община Видин иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 50000 лв. За причинени имуществени вреди вследствие от незаконосъобразни действия на главния архитект, изразяващи се в одобрение на архитектурен проект и разрешение за строеж. С влязла в сила заповед № РД-14-239 от 24.06.2005 г. на заместник-началника на ДНСК София е разпоредено премахване на незаконен строеж, извършен въз основа на одобрения от главния архитект инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 766 от 23.01.2004 г. В решението си Административен съд Видин е приел, че претенцията на ищеца не се основава на вреди, претърпени от незаконосъобразно фактическо действие по см. Чл. 204 от АПК, тъй като одобрението на строителните книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж са административни актове по чл. 21 от АПК. Липсва пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 1 от ЗОДОВ, изискваща вредите да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. От установените по делото факти, неоспорени от страните, е видно, че ищецът е предприел инвестиционно намерение за строеж на пристройка към съществуващ магазин за хранителни стоки и жилище в тавански етаж в собствения му недвижим имот в гр. Видин, к-с "Бонония". Проектът е одобрен от главния архитект на община Видин на 23.01.2004 г. и от същата дата е издадено резрешение за строеж № 766 г. В представената преписка няма представени също така доказателства, за извършена административна процедура по съобщаването му на заинтересовани страни, респ. Да е осъществяван контрол за законосъобразността му по реда на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ пред директора на РДНСК. С решение № 3811 от 04.11.2006 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против заповед № РД- 14-239 от 24.06.2005 г. на началника на ДНСК, с която е разпоредено премахване на извършения въз основа на одобрения проект и разрешението за строеж. От приетата по делото експертиза се установява, че строежът е премахнат, установен е размерът на разноските по строителството и неговото премахване. Правилно и в съответствие с нормите на чл. 21 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ Административен съд Видин е приел, че разрешението за строеж и одобреният архитектурен проект не са фактически действия, както се сочи в исковата молба на ищеца, а представляват административни актове, подлежащи на контрол за законосъобразност при наличие на правен интерес. За да се претендират вреди от незаконосъобразността на същите, следва те предварително да са отменени по административен или съдебен ред, като за допустимостта на производството по контрола за законосъобразност са важими изискванията на чл. 57 от АПК и чл. 15 от АПК. Предвид установения в разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ фактически състав на отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, изводите за неоснователността на предявения иск е правилен. Решението не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.