Определение № 11346 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11044/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по частна жалба на Областен управител на област София с адрес- гр. София, [улица]против Определение № 30964/ 23.09.2025 г. по административно дело № 5013/ 2025 г. на Административен съд- София- град, с което е оставена без уважение молбата на Областен управител на област– София, за изменение на Определение № 26071/ 31.07.2025г., постановено по адм. дело № 5013/ 2025г. на АССГ, в ЧАСТТА за разноските. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, с които е преценено за неоснователно искането по чл. 248 от ГПК, като счита постановеното определение за неправилно и необосновано. Иска се отмяна на атакуваното определение. Ответната страна- Б. А. Д. в писмен отговор подаден чрез процесуалния представител- адвокат В. Динева счита частната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото е образувано по жалба на Б. Д., подадена чрез адвокат В. Динева, срещу мълчалив отказ на Областен управител на София-град, да се произнесе по преписка с вх.№ ОА23-2315/27.03.2025г. Същата е образувана по заявление вх.№ ОА23-2315/ 27.03.2025г., с което е било поискано извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закон за администрацията, състояща се в заверяване на молба- декларация. С Определение № 26071/ 31.07.2025г., постановено по адм. дело № 5013/ 2025г. на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК производството по делото е прекратено, поради извършване на административна услуга и липсата на правен интерес от оспорването. С определението Областна администрация е била осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер 1010 лева, съставляващи платена държавна такса 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. С обжалваното в настоящото производство- Определение № 30964/ 23.09.2025 г. по административно дело № 5013/ 2025 г. на Административен съд- София- град, е оставена без уважение молбата на Областен управител на област– София, за изменение на Определение № 26071/ 31.07.2025г., постановено по административно дело № 5013/ 2025г. на АССГ, в ЧАСТТА за разноските. Съдът е приел, че причина за образуване на делото и извършване на разноски от страна на жалбоподателя е именно процесуалното поведение на ответника, който не е представил поисканата услуга в рамките на законоустановения срок, поради което и следва да понесе отговорността за направените от заявителя разноски по образуване на делото. Посочил представените доказателства– договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025г., видно от който жалбоподателят е платил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът намерил възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, като съобразил обема извършена работа, както и обичайният размер на възнагражденията, в това число и, че съответства на минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от частния жалбоподател нарушения. Отговорността за разноските в съдебното производство се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото- чл. 143 АПК, чл. 78, чл. 81 ГПК. В конкретния случай не се е стигнало да разрешаване на правния спор със съдебно решение, тъй като в хода на производството, съдът, е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството. Обстоятелството, че делото не е разглеждано по същество не означава, че жалбоподателят няма право на разноски. Към момента на подаване на жалбата е бил налице правен интерес от търсената защита, поради липсата на положителен отговор от администрацията. Поради първоначалното бездействие и липсата на отговор в срок е потърсена съдебна защита. В резултат на жалбата административният орган е извършил поисканата услуга. Именно това представлява основание за претендиране на сторените разноски. Те са оправдани, предвид необходимостта и адекватността на потърсената защита. Исканата услуга е изпълнена на 13.05.2025г., след подаването на жалбата до адм. съд на 30.04.2025 г. и заплащането на уговорения адвокатски хонорар 29.04.2025 г.. Обстоятелството, мотивирало прекратяването на съдебното производство е прието, впоследствие с резултат противоположен на оспорения. Следователно, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от жалбоподателя във връзка с иницииране на съдебното производство- чл. 143, ал. 2 АПК. Същите разноски са своевременно поискани и доказани в размер- заплатена сума за ДТ и адвокатско възнаграждение, действително внесено, което е видно от представените писмени документи. Техният размер е справедлив и обоснован, като съобразен с обема и спецификата на извършената работа- чл.36, ал.2 ЗА. По изложените съображения, обжалваното определение на административния съд, като правилно следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия