Определение № 7757 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Шахматна федерация България“ със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Никушева, срещу определение № 1144/02.02.2023г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение, постановено по адм. дело № 12010/2022г., с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото на шахматната федерация срещу заповед № РД-09-895 от 03.11.2022г. на министъра на младежта и спорта, поради липса на правен интерес.

„Шахматна федерация България“ излага доводи за незаконосъобразност на оспореното определение, иска отмяната му като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила.

Ответната страна-министърът на младежта и спорта чрез юрк. Кръстанова оспорва като неоснователна частната жалба в представен по делото писмен отговор.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за допустима - подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Със заповед № РД-09-1311 от 15.12.2020г. на министъра на младежта и спорта, на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) е отказано издаването на спортен лиценз на сдружение „Шахматна федерация България“ по заявление с вх. № 09-00-3957 от 19.10.2017г. По делото няма данни административният акт да е оспорен по съдебен ред.

Обжалваната пред тричленния състав на ВАС заповед № РД-09-895 от 03.11.2022г. е издадена във връзка с подадени заявления за получаване на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“, както следва:

1. Заявление, вх. №09-00-1686 от 17.02.2017 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат“;

2. Заявление, вх. №09-00-2338 от 28.07.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“;

3. Заявление, вх. №09-00-2199 от 13.06.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шах“;

4. Заявление, вх. №09-00-2333 от 26.07.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“ и

5. Заявление, вх. №09-00-2330 от 26.07.2022 г. от сдружение „Българска федерация по шахмат 64“.

Със заповедта е отказано издаването на спортен лиценз по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“ на сдружение „Българска федерация по шахмат“, сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“, сдружение „Българска федерация по шах“ и сдружение „Българска федерация по шахмат 64“, и е издаден на сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност „Българска федерация по шахмат 2022“ безсрочен спортен лиценз №109 за спорта федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за вида спорт „шахмат“.

Предвид фактическите установявания и приложимата законова уредба, тричленният състав на ВАС приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, тъй като заявлението му не е включено в административното производство по издаване на оспорената заповед, както и, че не са засегнати права и законни интереси на шахматната федерация с издаването й. Приема липса на пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект на оспорената заповед по отношение на правната сфера на жалбоподателя, което обуславя недопустимост на производството по жалбата при наличие на хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК.

Така постановеното определение е правилно.

На първо място, правилно тричленният състав на седмо отделение на ВАС се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗФВС, според която безсрочен спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗФВС министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва издаването на спортен лиценз, когато: т. 1. има издаден спортен лиценз за дейността, за която заявителят кандидатства, на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или спортен лиценз по обединяващ принцип на друга многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2.

На следващо място, в съответствие с представените по делото доказателства, съдът правилно констатира, че с предходна заповед на министъра на младежта и спорта е постановен изричен отказ за Сдружение „ Шахматна Федерация България“, която не е оспорена по съдебен ред, както и че федерацията не е участник в административното производство по издаване на оспорената пред съда заповед на министъра на младежта и спорта за издаване на спортен лиценз за вида спорт „шахмат“.

При тази законова уредба обосновано и в съответствие със закона е наложен извод, че жалбоподателят няма права, които биха могли да бъдат засегнати с оспорения акт.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите, направени от тричленния състав на ВАС, в това число, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно. Отсъствието й е основание за оставяне на жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 4, респ. тричленният състав на ВАС постановява законосъобразно определение. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. В конкретния случай правилно първоинстанционният състав приема, че за да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси.

Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Той е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. В разглеждания казус не е налице правен интерес за Сдружение „Шахматна Федерация България“ да оспорва заповед № РД-09-895 от 03.11.2022г. на министъра на младежта и спорта, поради което правилно жалбата е оставена без разглеждане на посоченото правно основание и производството по делото е прекратено.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на втора колегия