Решение № 4045 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 354/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез адв. Н. Стоянов като процесуален представител, против решение № 35349 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 405/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Релевирани са доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията са, че от компетентния орган по назначаването е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от Б. К. Д., която не съществува като нормативно определена позиция и е налице материалноправното основание за издаване на процесната заповед по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Сочи се, че с промените в щата е оптимизирана структурата и дейността на администрацията, които органът е извършил при условията на оперативна самостоятелност и при спазване на принципа по чл.6 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалба или евентуално – да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се разноски съгласно приложен списък. Ответникът – Б. К. Д., чрез пълномощника си адв. Ц. Фердинандова, в представен писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Иска присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № СОА24-РД15-4688/16.12.2024 г., издадена от кмета на Столична община (СО), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено изменение на длъжностното разписание на СО с рег. № СОА24-РД15-4684/16.12.2024г., в сила от 17.12.2024г., е прекратено служебното правоотношение с Б. К. Д., за длъжността „главен експерт“ в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, Дирекция „Административен мониторинг“, Направление „Правен и административен контрол“ при Столична община, поради съкращаване на длъжността, считано от 17.12.2024 г. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган; в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Обосновава изводи за отсъствие на предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл поради това, че кметът на СО няма правомощия да променя структурата и числеността на администрацията без надлежно решение на Столичния общински съвет по чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА. Допълнително за да отрече материалноправното основание по чл.106, ал.1, т. 2 ЗДСл, съдът съпоставя длъжностните характеристики на закритата длъжност „главен експерт“ и на запазените длъжности „старши експерт“ и „главен специалист“, двете в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, и с доводи за припокриване на функциите и задълженията на горните длъжности, счита, че не е извършено реално съкращаване на щата, а промените в щатното разписание целят уволнението на служителя Б. Д.. С горната констатация се обосновава извод, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в нарушение на принципа по чл.6, ал.1 АПК за упражняване на правомощията на административния орган добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел. Сочи се, че в случая не е доказана необходимостта от реорганизацията чрез трансформиране на длъжността „главен експерт“ в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“ в длъжност „главен юрисконсулт“ в дирекция „Правни дейности“, насочена към оптимизиране на дейността на администрацията, предвид значителния обем работа в отдела, разпределена между старшите експерти и главните специалисти и възлагана като извънреден труд на друг служител, както и предвид доказателствата, че са заети всички щатни бройки за „главен юрисконсулт“ към 16.12.2024г., но впоследствие – към 05.03.2025г., назначеният на новооткритата длъжност „главен юрисконсулт“ служител не фигурира в поименното длъжностно разписание. С изложените доводи е отменена оспорената заповед на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, но в противоречие със същите и с приложимите материалноправни норми, са формираните изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 АПК, а именно: Правилни са констатациите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл във връзка с чл. 44, ал. 1, т.3 ЗМСМА, в надлежната писмена форма и съдържание, както и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите в обжалваното решение за материалноправна незаконосъобразност на заповедта. Неправилни са съображенията на административния съд за отсъствие на предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл поради това, че кметът на СО няма правомощия да променя структурата и числеността на администрацията без надлежно решение на Столичния общински съвет по чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА. Действително, визираната разпоредба предвижда, че общинският съвет одобрява общата численост на персонала и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината. По силата на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 4 и сл. от Закона за администрацията обаче, структурата на администрацията е нейното устройство, изразяващо се в организирането й в дирекции, отдели и сектори, като според дейностите, извършвани при подпомагане на органа на държавна власт, те се разпределят в обща и специализирана администрация. С оглед на изложените правни норми и доказателствата по делото, настоящият касационен състав приема, че в случая прекратяването на служебното правоотношение с Б. Д. не е свързано с изменения в структурата и числеността на администрацията, противно на доводите в оспореното решение. От длъжностното и поименно разписание, в сила към 16.12.2024г., е видно, че служителят е заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, Дирекция „Административен мониторинг“, Направление „Правен и административен контрол“ при Столична община, дейност 1 11 122 „Общинска администрация“, като общата численост на Направление „Правен и административен контрол“ възлиза на 43 щатни бройки, 7 от които са в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, вкл. единствената бройка „главен експерт“. Съобразно изменение на разписанието на длъжностите в дейност 1 11 122 „Общинска администрация“ в СО, утвърдено от кмета на СО, считано от 17.12.2024г., длъжността „главен експерт“ в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“ е закрита, а е създадена нова длъжност „главен юрисконсулт“ в Дирекция „Правни дейности“, Направление „Правен и административен контрол“, с която общият брой на тази длъжност е увеличен от 7 на 8 щата, но е запазена числеността на Направление „Правен и административен контрол“ от 43 щатни бройки. Изводите от изложеното са, че в случая има трансформация на длъжности при запазване структурата на администрацията в рамките на дейност 1 11 122 „Общинска администрация“ в СО, а именно: Направление „Правен и административен контрол“, включващо Дирекция „Административен мониторинг“, вкл. отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“ и Дирекция „Правни дейности“, както и на общата численост на служителите от 43 щата. Визираната структура съответства на организацията на общинската администрация, предвидена в приложения по делото Устройствен правилник за организацията и дейността на Столичната общинска администрация, който е утвърден от кмета на СО в изпълнение на правомощията му по чл. 11 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията вр. с чл.44, ал.1, т.17 ЗМСМА. В качеството си на ръководител на администрацията и орган по назначаването (арг. чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА), кметът разполага с правомощието да определя конкретното разпределение на длъжностите, необходими за функционирането на администрацията, като утвърждава щатните и длъжностни разписания, както е процедирано в случая. Към меродавната дата на прекратяване на служебното правоотношение със служителя Б. Д., считано от 17.12.2024 г., актовете на кмета на СО за утвърждаване на длъжностно разписание и на нов устройствен правилник, са влезли в сила и са породили своето правно действие. Следователно, законовите предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение като последица от трансформирането на длъжности са били налице. Не се споделят от настоящия съдебен състав и изводите на първоинстанционния съд за това, че не е доказано реално съкращаване на щата. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице се установяват всички факти, изпълващи състава на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване, визирани в посочената правна норма, следва да е доказано по безспорен начин съкращаването на съответната длъжност, т.е. длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е премахната като нормативно установена позиция и като система от функции, задачи и задължения, или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От сравнителния анализ на длъжностните и поименни разписания, действали преди и след релевантната дата 17.12.2024 г., както и на приетите по делото длъжностни характеристики, се установява, че длъжността „главен експерт“ в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, заемана от служителя Д. е премахната като нормативно установена позиция и като система от функции, задачи и задължения. Налице е реално съкращаване на щата в хипотезата на закриване на длъжността в структурата на администрацията. Този извод не се променя от обстоятелството, че функциите, задачите и задълженията на съкратената длъжност се припокриват частично с тези на запазените длъжности „старши експерт“ и „главен специалист“, двете в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“. Освен, че последните се заемат по трудово правоотношение, но и от съпоставката на длъжностните характеристики е видно, че главният експерт е задължен да изпълнява и задачи, конкретно възложени му от директора на дирекцията, отнасящи се към работата на последната, което е съобразено с изискванията на чл.7, ал.2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, т.е. липсва пълна функционална идентичност между посочените длъжности. Дори и да се приеме, че е налице сходство между тях, то е безспорно, че бройката на същите е намалена със съкращаването на длъжността, заемана от Б. Д., а твърдения за идентичност на последната като съвкупност от задължения, с новооткритата длъжност „главен юрисконсулт“ в Дирекция „Правни дейности“ по делото липсват и такава не се установява от сравнението между приложените длъжностни характеристики. С оглед на изложеното, изводът на съда за фиктивно съкращаване на процесната длъжност е необоснован и незаконосъобразен. Противно на доводите в оспореното решение, една длъжност се определя не само от включените в нея функции, но и от съществуването й като нормативно установена позиция, а в случая единствената бройка „главен експерт“ в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, е премахната. Във връзка с материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение с Б. Д. и за съответствието му със законовата цел, са без значение данните за натовареността и обема на работа в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“ и в дирекция „Правни дейности“, които административният съд е обсъждал. От една страна, според вещото лице липсват количествени показатели за измерване на дейностите в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, а натовареността на служителите в дирекция „Правни дейности“ не е изследвана от съда. От друга страна, въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, която не подлежи на съдебен контрол, е как да организира дейността на администрацията, а и в случая утвърдените промени в щата са съобразени с доклада на заместник-кмета на СО, Направление „Правен и административен контрол“, за необходимостта да се обезпечи работата на правната дирекция, обоснована с конкретни данни за обема и спецификата на работа. С последните са доказани предпоставките по чл.14, ал.2 от Наредбата за прилагане на КДА. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, както е процедирал органа. Това правомощие в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 17.12.2024 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Д. в хипотезата на съкращаване на длъжността. С оглед на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция приема, че са осъществени предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, а изводите в обратен смисъл в оспореното съдебно решение са необосновани е неправилни. Обжалваният административен акт е съобразен и принципа по чл.6 АПК. Констатациите за нарушението му, не са ясно обосновани от административния съд, който наред с доводите за значителен обем работа в отдел „Мониторинг върху административни процеси и процедури“, коментира и обстоятелството, че всички щатни бройки за „главен юрисконсулт“ към 16.12.2024г. са били заети, но впоследствие – към 05.03.2025г., назначеният на служител не фигурира в поименното длъжностно разписание. Както се посочи, преценката за обема на работа и необходимостта от щатни промени е такава по целесъобразност, а данните за пълен щат в дирекция „Правни дейности“ само потвърждават натовареността на същата, респ. нуждата от разкриване на нови щатни бройки. Фактът, че длъжността „главен юрисконсулт“ е станала вакантна и то в период, следващ уволнението на служителя, е без значение за законосъобразността на процесната заповед, включително във връзка с правилото на чл.6 АПК, тъй като не доказва недобросъвестно упражняване на правомощието на органа по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Противно на съображенията, формирани от административния съд, установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителя. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Б. К. Д. срещу Заповед № СОА24-РД15-4688/16.12.2024 г. на кмета на Столична община. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане на пълномощника на касатора, в полза на Столична община се дължат направените за двете съдебни инстанции разноски. Противно на доводите на пълномощника на ответника, плащането на разноските за адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател е доказано с приложените по делото договори за правна защита и съдействие, фактури и банкови извлечения. Основателно е обаче направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Същото е в размер на 2760,00 лв. с включен ДДС съобразно представените пред административния съд договор за правна защита и съдействие и фактури, и в размер на 1800,00лв. с включен ДДС съобразно представените пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие и фактура. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон и не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение, заплатено от СО за производството пред АССГ и пред касационният съд следва да бъде намалено до 1200,00 лева, т.е. до минималния, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, или общо до 2400,00лв., равняващи се на 1227,10 евро, която сума следва да бъде осъден да заплати Б. Д.. Към последната се прибавя и внесената от СО държавна такса по касационната жалба в размер на 70,00лв., съотв. 35,79 евро или общата дължима от ответника сума за разноски възлиза на 1262,89 евро. По горните съображения и на основание чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,