Определение № 340 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2017 г.

Постъпили са общо пет молби от адвокат М., в качеството й на процесуален представител на Н. М. Н. от [населено място], касатор по гр.д.№ 113882017г. на ВКС. Молба с вх.№8014 от 17.07.2017г. е с правно основание чл.248 ГПК. Искането е да бъде допълнено и изменено постановеното от ВКС определение № 572 от 27.06.2017г. в частта му за присъдените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 053лв. по следния начин: 1.Да бъде прогласен за нищожен представения договор за правна помощ и съдействие поради заобикаляне на закона, нарушаване на добрите нрави и поради това, че представлява „привиден договор”, 2. на същите основания да бъде прогласен за нищожен и представения договор за правна помощ и съдействие пред въззивната инстанция по в.гр.д.№ 10793/2012г. на СГС, 3. След прогласяването им за нищожни, ВКС да отмени постановеното определение № 572 от 27.06.2017г. в частта му за разноските и 4. Ако евентуално съдът не отмени определението си, да присъди в полза на ответната страна разноски в размер на 100лв., съгласно установения минимум съгласно чл.23 от Наредбата за правната помощ, приложима съгласно чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, а ако и тази теза не възприеме, да присъди такива в размер на 370лв., съгласно чл.8 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, във вр.с т.3 от ТР № 6 от 6.112012г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че не са представени доказателства за реално заплащане на присъдената сума, както и че е ноторно известен факт, че ответната страна разполага с петнадесет на брой юрисконсулти, поради което в полза на дружеството не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. Отделно прави и възражение за прекомерност. Молителят желае ответното търговско дружество да бъде задължено да представи поименното щатно разписание на целия личен състав на [фирма], включително и на клоновете му за периода 1.01.2008г.-30.06.2017г., всички трудови договори на назначените юрисконсулти на дружеството, както и да бъдат допуснати до разпит трима свидетели за установяване на твърдението му, че не е била налице правна необходимост от ангажиране на адвокат и заплащане на възнаграждение за неговите услуги, а целта е била да се съставят фиктивни договори, за „да бъде шантажиран и репресиран ищеца”. Становището на ответната страна, изискано на основание чл.248 ал.2 от ГПК по посочената молба е, че постановеното определение № 572 от 27.06.2017г. на ВКС не подлежи на обжалване. Допълнително уточнява, че доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение са ангажирани и са съобразени от съда. Счита за недопустимо искането за прогласяване на нищожност на посочените договори за правна помощ. Въпросът - дали страната при наличие на юрисконсулти ще се ползва от адвокатска помощ - е такъв на целесъобразност, предоставен е на лична преценка и не подлежи на съдебен контрол. Молби с вх.№ 8348 и с № 8350, двете от 25.07.2017г. съдържат по същество идентично искане – делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по съдържащо се в раздел ІІ, на стр.56 от подадената касационна жалба искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановения акт в частта за разноските. Молби с вх.№ 8349 и с № 8351, двете от 25.07.2017г. също съдържат по същество идентично искане - делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по съдържащо се във въззивната жалба искане с правно основание чл.250 ГПК за допълнение на постановения акт, с оглед заявеното твърдение, че съдът не се е произнесъл по цялото отправено към него искане. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилите молби, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: По молба с вх.№8014 от 17.07.2017г.: С определение № 572 от 27.06.2017г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 7873 от 28.10.2016г. по в.гр.д. № 10793 по описа за 2012г. на Софийски градски съд и е осъдил, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, касатора да заплати на ответната страна установените - въз основа на представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2017г. и фактура № 189 от същата дата - като реално направени /заплатени по банков път/ разноски за адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба. Съгласно чл.248 ал.1 ГПК – в едномесечен срок от постановяване на решението, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно ал.3- определението се постановява в закрито заседание. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71 ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. В конкретния случай – искането на молителя касае изменение на определение на съда, с което са присъдени направените от противната страна разноски за правна защита /разходи за производството/, включващи възнаграждението за един адвокат - чл. 78 ал. 1 ГПК. При постановяване на акта си ВКС е съобразил, че съгласно посочената норма на чл. 78 ГПК на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски. ОСГТК на ВКС прие в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г., че когато в представения договор за правна защита и съдействие /както в настоящия случай в сключения на 10.03.2017г. между [фирма] и Адвокатско дружество „Д. и Л.” договор/ е вписано, че адвокатското възнаграждение ще бъде изплатено по банков път, реалното заплащане се установява с нарочни документи, каквато в случая е представената фактура № 189, видно от която на датата на сключване на договора /10.03.2017г./ ответникът [фирма] е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 1053лв., от които договорената сума от 877.50лв. и ДДС-175.50лв. В този смисъл присъденото възнаграждение е съобразно ангажираните по делото доказателства. Доколкото производството по чл.248 ал.1 ГПК не е исково, развива се в отсъствие на страните и при него, на база на вече ангажираните доказателства, съдът в закрито заседание следва да прецени дали правилно е определил отговорността на страните за поемането на установените като реално направени разноски във вече приключилото с окончателен акт основно производство, исканията на молителя за прогласяване за нищожни на представените договори за правна помощ и съдействие и за задължаване на ответната страна да представи доказателства са недопустими и не могат да бъдат уважени. Неоснователно е направеното искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК,във вр.с чл.37 ЗПП и чл.23 от Наредбата за правната помощ, с тъй като цитираната норма намира приложение в случаите, когато юридически лица са били защитавани от юрисконсулт, а настоящият случай не е такъв. Настоящият съдебен състав, като съобрази, че приключилото производство по чл.288 ГПК се развива в закрито заседание, като ответната страна прави искането си за присъждане на разноски след постъпването на касационната жалба и без на касатора да се изпраща копие от същото, намира, че направеното с процесната молба възражение за прекомерност е своевременно и следва да бъде разгледано. Пред вид предмета и особеностите на производството по чл.288 ГПК, в което се преценя единствено наличието на една обща и три специални, изрично посочени в закона предпоставки /по чл.280 ал.1 ГПК/, разноските следва да се определят в минималния възможен размер от 500лв., на основание чл.78 ал.5 ГПК, във вр. с чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2014г./ДВ бр.84/2016г./ за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като до останалата претендирана част направеното искане се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Доколкото исканията, съдържащи се в останалите четири подадени молби не са в компетентността на настоящия състав, делото следва да се изпрати на въззивния съд за преценка на тяхната допустимост и основателност. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение