Определение № 3407 от 22.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2181/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №2656/22.04.2026г. на К. Д. Б., чрез адв. Н., срещу разпореждане №335/07.04.2026г. по възз. гр. д. №44/2026г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната подадената от нея касационна жалба вх. №2085/30.03.2026г. срещу постановеното по делото решение. Жалбоподателката счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Твърди, че в срока за касационно обжалване е депозиралa касационна жалба, а въззивният съд е върнал същата без да има правомощията за това. Като администриращ съд, въззивният съд следвало само да окомплектова преписката и да я изпрати на ВКС. Изложени са и оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното въззивно решение. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №52/26.02.2026г. по в. гр. д. №44/2026г. Сливенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл.32, ал.2 ЗС, предявен от К. Д. Б. срещу Е. Г. С. и С. Г. С. за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], обл. С., с площ 545 кв.м. За да върне касационната жалба на К. Д. Б. на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК с еднолично постановено разпореждане като недопустима, окръжният съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК, тъй като същото е постановено по иск по чл.32, ал.2 ЗС. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно императивното правило на чл.280, ал.3, т.2 ГПК въззивните решения в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. Именно това е посочено и в последното изречение от диспозитива на въззивното решение. Производството по делото е образувано по искова молба на К. Д. Б., с искане да се извърши разпределение на реалното ползване на незастроената част от съсобствен недвижим имот. Доколкото производствата за разпределение на ползването на съсобствен имот на основание чл.32, ал.2 ЗС е сред изрично предвиденото от законодателя изключение, то въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо на основание чл.296, т.1 ГПК и касационната жалба правилно е върната като недопустима. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че окръжният съд неправилно се е произнесъл по подадената от нея касационна жалба. Според чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК. При това положение, преценявайки, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, съдът е действал в съответствие с така предоставените му правомощия и компетентност. Според разясненията в т.10 на Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК, връщането на касационна жалба на някое от основанията по чл.286, ал.1 ГПК се извършва от въззивния съд с разпореждане. Това разпореждане се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл.20 ГПК, чл.83, ал.1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. Следователно разпорежданията на въззивния съд за връщане на касационната жалба на някое от основанията по чл.286, ал.1 ГПК следва да бъдат постановявани еднолично, предвид което не се констатира въззивният съд да е постановил незаконосъобразен акт. Останалите развити от частния жалбоподател доводи нямат отношение към законосъобразността, респ. правилността на обжалвания съдебен акт, предмет на проверка в производството по чл.274, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение