Определение № 231 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 82 от 15.03.2016 г. по в.гр.д.№ 800 от 2015 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е изменено решение № 145 от 11.08.2015 г. по гр.д.№ 491 от 2014 г. на Районен съд-Мездра, допълнено с решение № 155 от 28.10.2015 г. по същото дело, като по същество са уважени предявените от Д. П. Н., Ц. П. И., С. П. Т., Н. Г. Г., Ц. Г. С., Н. Д. С. и Е. Х. Н. срещу Р. П. К., Г. Н. Н. и [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат общо 3/4 ид.ч. от недвижим имот № 016060 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ.М., м.Т. глава“, с площ от 7,460 дка, начин на трайно ползване- нива, от който понастоящем 1,633 дка попадат в новообразуван имот № 016263, отреден за депо /посочена като зелено защрихована част на скица на вещото лице, намираща се на лист 185 от делото на първоинстанционния съд, която е неразделна част от решението/, а другата част с площ от 5,826 дка попада в новообразуван имот № 016262, отреден за кариера /посочена като червено защрихована част на скицата/ и с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на останалата 1/4 ид.ч. от имота при условията, договорени на 08.02.2011 г. между Н. Г. Н. /чийто правоприемник е Г. Н. Н./, Р. П. К. и [фирма] по нотариален акт № 36 от 08.02.2011 г., както и за отхвърляне на претенцията на горепосоченото Е. за заплащане на направени в имота подобрения в размер на 100 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 220 от 19.06.2012 г. по гр.д.№ 741 от 2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 1126 от 06.10.2008 г. по гр.д.№ 3625 от 2007 г. на ВКС, ГК, П. г.о., решение № 11 от 21.01.2011 г. по гр.д.№ 309 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 225 от 11.08.2014 г. по гр.д.№ 6779 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 105 от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 637 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 18 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 3359 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о.,решение № 253 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1114 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 165 от 09.04.2012 г. по гр.д.№ 533 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 100 от 23.06.2014 г. по гр.д.№ 5593 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 247 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 449 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 194 от 05.12.2011 г. по т.д.№ 363 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 61 от 29.04.2011 г. по т.д.№ 495 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о.,решение № 67 от 24.06.2014 г. по гр.д.№ 7530 от 2013 Г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр.д.№ 1919 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 127 от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 783 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., т.19 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр.д.№ 1619 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д.№ 1332 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да извърши контрол на първоинстанционното решение по иск, който не е предявен пред първа инстанция, дори в случай на извършена във въззивното производство индивидуализация на спорния предмет по дадени указания за нередовност на исковата молба и изпълнението им само по отношение на обстоятелствената част на спорния предмет ?

2. Какви процесуални действия следва да се предприемат от въззивния съд, когато в изпълнение на указания по отстраняване на нередовности на исковата молба относно излагане на обстоятелства по спорния предмет- недвижим имот, ищецът не прави изложение по индивидуализация на имота, а препраща към други документи ?

3. Когато въззивният съд е констатирал нередовности на исковата молба и е дал указания за отстраняването им, които са изпълнени в срока и с които се въвеждат нови твърдения по спорното право, длъжен ли е да указва на страните подлежащите на доказване факти по реда на чл.146, ал.2 ГПК и да извърши разпределение на доказателствената тежест ?

4. Налице ли е индивидуализация на имота, предмет на иска по чл.108 ЗС, когато ищецът не е посочил граници на имота, а препраща към заключение на вещо лице, което не е приподписано от съдията и не е неразделна част от решение ?

5. Допуснал ли е процесуално нарушение въззивният съд като не е упражнил задължението си при липса на категоричност за идентичност на имота, описан в исковата молба и имота в допълнителната молба, подадена пред въззивния съд, да назначи експертиза за установяване на идентичността на имота и едва след това да пристъпи към постановяване на решението си ?

6. Когато в производството пред въззивния съд са правени уточнения в обстоятелствената част на исковата молба, които са обусловили различни фактически констатации на въззивния съд от тези на първоинстанционния съд, при потвърждаване на първоинстанционното решение следва ли въззивният съд да изложи свои мотиви или е допустимо изцяло да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?

Ответниците по жалбата Д. П. Н., Ц. П. И., С. П. Т., Н. Г. Г., В. С. С., П. М. Т., В. П. Нундлол /последните трима конституирани като наследници на починалата на 19.06.2016 г. ищца Ц. Г. С./, Н. Д. С. и Е. Х. Н. не вземат становище по жалбата.

Р. П. К. и Г. Н. Н. също не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Първите четири поставени от касатора правни въпроси са свързани с допустимостта на въззивно решение, когато във въззивното производство исковата молба е била оставена без движение и ищецът е отстранил нередовности на исковата молба. Във връзка с тези въпроси от фактическа страна е установено, че с разпореждане № 1630 от 16.12.2015 г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал срок на ищците да индивидуализират недвижимия имот, за който са предявили искове по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС, с посочване на вид, местоположение, площ и граници съобразно актуалния му регулационен статут. Това разпореждане на въззивния съд е обосновано от това, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че за територията, в която се намира описания в исковата молба имот № 016060 по КВС на землището на [населено място], е бил приет подробен устройствен план за „Кариера за добив на подземни богатства- скалнооблицовъчни материали“, за „Складове и трафопост“ и за „Депо“ /ПУП, одобрен с решение № 377 от 27.06.2013 г. на ОбС М./, по който описаният в исковата молба имот не съществува самостоятелно, а е част от два новообразувани имота. В дадения от съда срок с молба от 13.01.2016 г. пълномощникът на ищците е индивидуализирал имота- предмет на исковете по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС като реална част от два новообразувани имота: реална част с площ от 1,633 дка от имот с № 016263 и реална част с площ от 5,826 дка от имот с № 016262, обозначени на намиращата се на лист 185 от първоинстанционното дело скица на вещото лице със зелено и с червено защриховано. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли съобразно това уточнение на исковата молба, като първоинстанционният съд е приподписал находящата се на лист 185 скица на вещото лице и изрично е отбелязал в диспозитива на решението си, че тази скица представлява неразделна част от решението му. Същото изрично е записано и в диспозитива на решението на въззивния съд.

Предвид на горното няма произнасяне по непредявен иск от страна нито на първоинстанционния, нито на въззивния съд. С молбата от 13.01.2016 г. за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изменени предявените с първоначалната искова молба искове, нито са въведени нови твърдения и основания на тези искове. В тази молба ищците само са индивидуализирали имота- предмет на предявените искове по актуалния му регулационен статут. Няма процесуална пречка, а напротив напълно допустимо е при индивидуализация на имота, когато по актуалния регулационен план имотът вече не съществува като самостоятелен, а представлява реална част от имот, за точното индивидуализиране на тази реална част ищецът да препрати към скица, в която реалната част е съответно обозначена, независимо дали тази скица е изготвена от самия него, от техническо лице или от специално назначено от съда вещо лице. Предвид на всичко това няма съмнение относно допустимостта на обжалваното въззивно решение, нито има противоречие между това решение и посочената от касатора съдебна практика, касаеща произнасянето на въззивния съд по непредявен иск, недопустимостта за изменение на иска пред въззивната инстанция и задължението на въззивния съд да указва на страните подлежащите на доказване факти по реда на чл.146, ал.2 ГПК и да извърши разпределение на доказателствената тежест. Тоест, няма противоречие между обжалваното решение и първите 4 поставени от касатора правни въпроси и съответно не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд по тези въпроси.

Петият поставен правен въпрос /допуснал ли е процесуално нарушение въззивният съд като не е упражнил задължението си при липса на категоричност за идентичност на имота, описан в исковата молба и имота в допълнителната молба, подадена пред въззивния съд, да назначи експертиза за установяване на идентичността на имота и едва след това да пристъпи към постановяване на решението си/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което идентичността на имота е безспорно доказана- няма съмнение относно това каква реална част от двата новообразувани имота заема описаният в исковата молба имот. По този въпрос има прието и неоспорено от страните заключение на вещо лице с приложена към него скица, в която ясно са обозначени и защриховани реалните части от имоти № 016262 и № 016263 по актуалния ПУП на местността, които са идентични с описания в исковата молба стар имот с № 016060 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ.М.. Поради това този въпрос не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.

Шестият поставен въпрос е свързан с това дали въззивният съд може да препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд, когато във въззивното производство ищецът е правил уточнения на обстоятелствената част на иска, които са обусловили различни фактически констатации на въззивния съд от тези на първоинстанционния съд. Този въпрос също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК доколкото пред въззивния съд ищците не са правили уточнения на исковата молба, които да са обусловили различни фактически констатации на въззивния съд от тези на първоинстанционния съд. Единственото уточнение, направено от ищците пред въззивния съд, с молбата от 13.01.2016 г., е относно актуалния регулационен статут на имота- предмет на исковете по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС и това уточнение не е обусловили изводи на въззивния съд, които да са различни от тези в решението на първоинстанционния съд.

Предвид на всичко гореизложено няма основание за допускане на касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение