Определение № 147 от 24.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 17/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от Й. Д. К. срещу определението от 07.11.2008 год. на Пловдивския окръжен съд постановено по ч.гр.д. № 2639/08 год. С него е отменено определението от 30.06.2008 год. по гр.д. № 7401/2008 год. на Пловдивския районен съд и е оставено без уважение искането на К. за издаване по реда на чл.418 ал.1 ГПК на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК. Й. К. е сезирала Пловдивския районен съд с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Г. А. Г., като издател на запис на заповед. Пловдивският окръжен съд е счел, че депозираният запис на заповед не е редовен от външна страна – няма определен падеж, доколкото в текста е посочено “падеж: 1 (дата) словом една година”, а в предходен текст е отразено, че сумата от 4000 лв. е свързана с “продажба на имот “Б”. Въззивният съд е приел, че няма яснота дали едногодишният срок тече от датата на издаване или от датата на продажбата на имата (за която липсват данни). Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Била е оставена без движение от въззивния съд за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК, както и за отстраняване на други нередовности по нея. В изпълнение на разпореждането, К., чрез пълномощника си е представила на 05.12.2008 год. молба, възпроизвеждаща в т.1 доводите за неправилност на въззивното определение. По отношение на основанията за допускане на касационно обжалване, буквално е посочено следното: “..считам, че разглеждането на казуса ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.” Касаторът не е посочил нито кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл Пловдивския окръжен съд и по отношение на който да е налице една или всички предпоставки на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, нито е въвел доводи, които евентуално биха дали основание на съда да прецени допустимостта (а не основателността) на касационното обжалване. Няма валидно дефинирано такова основание, като същото не е въведено и след като въззивният съд изрично е указал на К. да стори това. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.