Определение № 582 от 20.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 509/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” А. - гр. С.срещу Определение № 3* от 12.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 2666/ 2010 г. на СГС, с което е отменено Разпореждане на СРС, 41 с. по гр.д. № 45 419/ 2008 г., с което е издаден изпълнителен лист в полза на “Т” А. - гр. С. Г. С. – еЕТ с фирма “Феникс 27- С. С. срещу Р. Д. С. - от гр. С., който изпълнителен лист въззивният съд е обезсилил, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че заповедта се обезсилва, когато заявителят не е предявил иск за вземането си, а в случая не му е указано да предяви иск, нито, че е постъпило възражение от длъжника. Счита, че съдът е следвало да спре изпълнението по изпълнителното дело и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи, че по въпроса: кои са последиците, които настъпват при депозирано от длъжника възражение, когато съдът е издал изпълнителен лист, по който въпрос поддържа, че практиката е противоречива. Представя копие от Опр. от 24.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1597/ 2010 г. на СГС. Ответницата по частната жалба Р. Д. С. - от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно разпореждане за издаване на изпълнителен лист по заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, който изпълнителен лист е обезсилен, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист в производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въззивният съд е изложил, че своевременно подаденото от длъжника възражение, не е било докладвано на районния съдия, който е издал изпълнителен лист по невлязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, затова същият следва да се обезсили. От изложения процесуалноправен въпрос, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантния за делото въпрос: когато съдът, като е уважил заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, е издал изпълнителен лист при постъпило в срок възражение от длъжника и невлязла в сила заповед, следва ли да обезсили изпълнителния лист или може да възприеме възражението като искане за спиране. По този въпрос жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика, като представеното копие от Опр. от 24.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1597/ 2010 г. на СГС, не е влязло в законна сила, поради което не се включва в съдебната практика по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение