Определение № 263 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 238/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. М процесуален представител на “Ц” О. - Варна, против определение №732/28.12.2009 г. по ч.гр.д. №660/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, г.к., състав на ІV г.о.. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №536/19.8.2009 г. по гр.д. №458/2009 г. Ловешкият окръжен съд, г.к., е върнал въззивна жалба от “Ц” О. – Варна, против решение №102,т.ІІ/07.5.2009 г. по гр.д. №893/2007 г. по описа на Троянския районен съд. С разпореждане №1392/23.9.2009 г. по горепосоченото дело, председателят на Ловешкия окръжен съд е върнал частната жалба, подадена от “Ц” О. – Варна, против определение №536/19.8.2009 г. на въззивната инстанция. Срещу разпореждането на председателя на Ловешкия окръжен съд е подадена частна жалба от “Ц” О. – Варна, по която с определение №732/28.12.2009 г. по ч.гр.д. №660/2009 г. Върховният касационен съд, ГК, състав на ІV г.о., е потвърдил разпореждането на Ловешкия окръжен съд №1392/23.9.2009 г. Срещу определението на тричленния състав на ВКС, ІV г.о., подадена частна жалба от адв. М процесуален представител на “Ц” О. – Варна, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата е процесуално недопустима. Определението на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о. не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, тъй като не се обвхваща от нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същото е определение, с което съдът се е произнесъл по същество по процесуален въпрос, възникнал във въззивната инстанция. При тази хипотеза действително Върховният касационен съд действува като въззивна инстанция по този процесуален въпрос и когато се произнася по неговото същество актът му е окончателен, тъй като процесуалният закон не предвижда възможност за по-нататъшен инстанционен контрол. Единствената възможност за това се съдържа в хипотезата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, каквата не е налице в процесния случай. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,