Решение № 658 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 704/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от Д. фонд “З”, гр. С. с вх. №2170/14.08.2009 год. на В. окръжен съд против определение №608 от 30.07.2009 год. по в.ч.гр.д. №585/2009 год. на В. окръжен съд, с което, след отмяна на О. №935 от 15.07.2009 год. по гр.д. №1722/2009 год. на В. районен съд, с което е отказано допускане на исканото от ищеца Е. “И” обезпечение на предявения от него отрицателен установителен иск чрез спиране изпълнението по образуваното срещу него изпълнително дело, е допуснато исканото обезпечение чрез спиране изпълнението по изп.д. №507/2006 год. по описа на ДСИ при ВРС. Частният жалбоподател Д. фонд “З” твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.391 и чл.393 ГПК, защото подържа, че фондът представлява държавно учреждение. Частната жалба е процесуално недопустима. Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не при произнасянето му в правомощията му на въззивна инстанция при уважаване на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Великотърновския апелативен съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, който не е допуснат от закона. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд