Решение № 11907 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Уалид, представлявана от адвокат Владимиров, срещу решение 1853 от 22.03.2023 г., постановено по административно дело 1082/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед ЗД/Д С КС 020/18.01.2023 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) [район]. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска оспореното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, в която връзка са наведени и доводи за незаконосъобразност на потвърдената със съдебния акт заповед. Ответникът - директорът на Дирекция Социално подпомагане [район], действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Христов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 18.01.2023 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и по съображения, че се касае за непридружена непълнолетна чужденка (гражданка на Сирия), която има предоставен хуманитарен статут и не може да остане в РПЦ [населено място], [жк], директорът на ДСП [район] е наредил временното настаняване на детето в ЦНСТ за деца без увреждания в [населено място] е за срок от две години или до произнасяне на съда с решение, считано от 19.01.2023 г. В заповедта е посочено и, че А. Уалид, родена на [дата]. в Сирия, е останала без родителска грижа, няма близки и роднини на територията на България, които биха могли да се грижат за нея, и се нуждае от осигуряване на подслон, храна, дрехи, издаване на български документи за самоличност, образование, медицинско наблюдение, както и оказване на подкрепа за адаптиране към условията и начина на живот в България, вкл. усвояването на български език. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед АССГ подробно е аргументирал теза, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената форма и е надлежно мотивирана, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Противно на твърдяното от процесуалния представител на касаторката, обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания акт на административния орган), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи. Постановеният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби на Закона за закрила на детето и Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), на които вътрешните правила на Държавната агенция за бежанците не са противопоставими. Съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 1 от ЗУБ непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, получили международна закрила, се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа при условията и по реда на ЗЗДет. Съобразено е, че е налице случай на непридружено непълнолетно лице, което няма установени близки и роднини на територията на България, при които да бъде настанено и които биха могли да се грижат за него. На територията на България няма и подходящо приемно семейство. С процесната заповед детето е настанено в социална услуга за резидентна грижа, а именно Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място], поради необходимостта от спешни мерки за закрила на детето, поради това, че е в риск. Безспорно е установено, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет., поради което и след като е в интерес на детето, същото следва да бъде настанено в специализирана институция, а именно социална услуга за резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място] за срок 2 години или да произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Резидентната грижа по смисъла на § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за социалните услуги е дейност за осигуряване на двадесет и четиричасова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Прилага се съгласно чл. 35 от ЗЗДт. само ако е невъзможно оставането на детето в домашна и семейна среда и прилагане на мерки за закрила в семейна среда. В случая е невъзможно настаняването в семейство на роднини или близки или в приемно семейство. Чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето предвижда, че най-добрите интереси на детето са с първостепенно значение - стоят на първо място, имат водещо значение и са преди интересите на други субекти, както и преди всички останали съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Директива 2013/33/ЕС, непридружените ненавършили пълнолетие се настаняват в центрове за настаняване, специализирани в приемането на ненавършили пълнолетие. В конкретния случай е наложена временна мярка по административен ред до произнасяне на съда за предоставяне на социална услуга - резидентен тип или специализирана институция, в случая настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца в [населено място]. За пълнота следва да се посочи, че дори и да се кредитира жалбоподателовото твърдение, че преди извеждането на детето от бежанския център в [населено място] върху него е било упражнено психологическо насилие (за което по делото няма обективни данни), със настаняването му в [населено място] възможността за това е преклудирана. В този контекст е взето предвид и, че в случая е от изключителна важност за детето то да се отдалечи от средата и от субектите, които му влияят отрицателно (довели до бягството му от бежанския център), поради което е в негов най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет) към момента на издаване на заповедта да бъде настанено, макар и временно, в населено място, отдалечено от [населено място], независимо от поддържаното становище в обратната насока както от А. Уалид, така и от процесуалния й представител (в този смисъл кореспонденцията помежду им е ирелевантна за изхода на спора). Същевременно преместването на детето от [населено място] в [населено място] не препятства по никакъв начин възможността за събиране на семейството му на територията на България. От данните по делото не е установено законните интереси на настанената в ЦНСТ [населено място] да са засегнати до степен да е лишена от възможността да се движи в района на този център, да задоволява нужди във връзка с покупки на стоки, настанена е в самостоятелно помещение само за нея и малолетния й брат. Предоставената услуга предлага по-широка социална дейност с децата от страна на ЦНСП, като в случая ще бъдат осигурени нуждите на касаторката, необходимите грижи и подкрепа от специалисти при възникналите трудности по отношение на отглеждането й, здравето, образованието й, както и всички нужди от битов и личен характер, съобразно възрастта на детето, включително необходимия възпитателски контрол и психологическа подкрепа от квалифициран персонал. В случая е спазена и преследваната от закона цел, а именно своевременно и достатъчно ефективно да се защитят правата и интересите на детето. С това се осъществява по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет. най-пълна защита на висшите интереси на детето. В конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и защитата на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е постигнато, макар и временно, най-доброто осигуряване на посочените права на детето. Извън горното, съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи (в заповедта и предхождащия я е социален доклад) относно това, че непълнолетната е дете в риск (по смисъла на § 1, т. 11, букви а , б и д от ДР на ЗЗдет.), като е съобразил, че в хода на валидно проведеното административно производство органът правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, и оспорената заповед съответства на целта на закона да се осигури закрила на развитието на детето и защита на неговите интереси, поради което по отношение на нея не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. При издаване на акта си административният орган е взел предвид социалният доклад по случая и е действал в съответствие с легитимната цел да се отстрани детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно въздействие върху него. Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт на Административен съд София-град е постановен в съответствие с надлежно събрания доказателствен материал по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорената заповед. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият процесуален представител, за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.