Определение № 141 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010 г.

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието чрез пълномощника му ст. юрисконсулт Л. Д., против въззивно решение № 21 от 04.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2676/2009 г. на П. окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 1479 от 05.06.2009 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 3360/2008 г., е отхвърлен предявеният от Министерство на правосъдието против С. Н. Т., Д. П. Я. и К. П. Т., и тримата от[населено място], регресен иск с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления/ЗПФКПП/, за сумата от 2230 лв., представляваща финансова компенсация, изплатена в изпълнение на решение № 18 и № 19/2007 г. на НСПКПП при Министерство на правосъдието на наследниците на А. И. Т. и А. З. Т., пострадали от престъпление. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният въпрос, макар и непрецизно формулиран, но конкретизиран от настоящата инстанция в съответствие с разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е, подлежат ли на съдебен контрол решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Н. съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления/ НСПКПП/ с оглед императивната норма на чл. 16 ЗПФКПП. Ответниците по касационната жалба, С. Н. Т., Д. П. Я. и К. П. Т., чрез пълномощника им адв. Й. К. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват жалбата като неоснователна, но не изразяват становище за допускане или не на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 16 ЗПФКПП, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на всички законови предпоставки за изплащане на компенсации, а именно влязло в сила Постановление на П. за прекратяване на наказателното производство, поради смърт на извършителя, както и доказателства, че лицата, на които е изплатена финансовата компенсация са законни наследници на пострадалите от престъплението. Настоящата инстанция намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставеният материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по приложението на разпоредбите на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, който е сравнително нов закон, няма установена трайна съдебна практика. Касаторът Министерство на правосъдието не дължи заплащане на държавна такса за касационното производство по силата на чл. 84, т. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,