Определение № 10853 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. против определение № 4270/22.04.2024 г. постановено по адм. дело № 11822/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. Д. Д. срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието и зам.-министъра на правосъдието по направените от жалбоподателя по негов сигнал с вх. № 94-М-343/02.11.2023 г. искания за предоставяне на записи от камерите, които са поставени в сградата на Софийския районен съд, град София, [улица], както следва: записи от двете камери, които се намират отвън на двете врати на централния вход на сградата и гледат към булеварда, за времето от 11,20 часа до 13,30 часа на дата 01.11.2023 г., записите от камерите, които се намират на централния вход отвътре на сградата на Софийския районен съд, град София, [улица], за времето от 11,20 часа до 13,30 часа, и на заверен препис от докладна записка, изготвена от полицаите във връзка със случая на 01.11.2023 г., и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, иска да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответните страни министърът на правосъдието и зам.-министърът на правосъдието оспорват частната жалба като твърдят, че е недоказана и неоснователна. Искат оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е по жалбата на М. Д. Д. против мълчалив отказ на министъра на правосъдието и заместник-министъра на правосъдието да се произнесе по сигнал от 2.11.2023 г. за допуснато дисциплинарно нарушение от служители на съдебна охрана при Софийски районен съд, искане за предоставяне на записи от охранителна камера и докладната на полицаите за инцидента от 1.11.2023 г. По делото са представени няколко уточнителни молби с оглед определяне на предмета на делото. На л.36 е приложен отговора на министъра на правосъдието, от който е видно, че е извършена проверка по сигнала и е направен извод, че служителите са действали по нареждане на председателя на 150 съдебен състав, искането за предоставяне на записи от охранителните камери е изпратено по компетентност на председателя на СРС. За да остави жалбата без разглеждане първоинстанционният съд е приел, че не е налице мълчалив отказ на министъра на правосъдието и зам.- министъра на правосъдието, защото направеното сезиране има качеството на сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК и производството по Глава осма „Предложения и сигнали“ от АПК не е свързано с издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а решението, постановено по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Освен това са развити съображения и са недопустимост на жалбата, ако се приеме, че е подадена по реда на чл.256 от АПК срещу бездействие на административен орган. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението, постановено по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Това означава, че актът, с който административният орган се произнася по сигнала не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол, включително в хипотеза, когато сезираният орган приема сигнала за неоснователен. Недопустимо е с упражняването на законоустановено субективно право, каквото несъмнено е подаването на сигнал по чл. 107, ал. 4 АПК, да се търси забранен резултат, а именно оспорване на необжалваеми актове. За да е налице индивидуален административен акт, какъвто е мълчаливият отказ по чл. 58, ал.1 от АПК при непроизнасяне, следва административен орган да има компетентност по въпроса, с който е сезиран. След като записите от охранителните камери не са на министерството на правосъдието, нито министърът, нито заместникът му имат законово задължение да се произнесат по направеното искане. Следователно не е налице мълчалив отказ, срещу който да е допустима жалба до съда. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че не е налице бездействие на административния орган, срещу което да е допустима защита по реда на чл. 256 АПК. Административният орган няма законово задължение за извършването на исканите фактически действия, като предоставяне на записи от камери и на докладна на служители от Съдебна охрана и затова в разглеждания случай не е приложим редът за защита на накърнени законни права и интереси на жалбоподателя, регламентиран в чл. 256 АПК. Предвид гореизложеното, оспореното определение на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. Д. Д. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответниците не претендират разноски. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение